Той свали очи от Морган и се приближи до Едгар. В тишината, възцарила се в стаята, той отправи поглед към обвиняемия.
— Господа, като истински син на баща си добре мога да отгатна кога един човек лъже! И също така мога да открия истината!
Той долови погледа на Едгар и прикова очи в него.
— Лорд Едгар от Мателуейт, погледнете ме! — заповяда той. — Кой съм аз?
Едгар сякаш не можеше да откъсне очи от лицето на момчето и Морган слисан го изгледа. Дънкан навярно го бе научил да чете мисли!
— Кой съм аз? — повтори Келсън.
— Вие сте принц Келсън Синил Рис Антъни Халдейн, наследникът на моя господар крал Брайън — отвърна Едгар с равен глас.
— А кой е този? — попита Келсън и посочи към Морган.
— Лорд генерал Аларик Антъни Морган, мой господар, Ваше Величество.
— Добре — отвърна Келсън, присвивайки очи в съсредоточение. — Лорд Едгар, наредил ли ви е Морган да ме убиете?
Едгар отвърна прямо, без да трепне с очи.
— Не, Ваше Величество.
Стражите неловко се размърдаха и глухо мърморене изпълни стаята. Капитанът наблюдаваше невярващо сцената.
— Тогава кой ви заповяда да ме убиете, лорд Едгар?
Очите на Едгар се разшириха, сякаш в него се разиграваше мъчителна вътрешна борба. Той избъбри:
— Не вас дойдохме да убием, Ваше Величество, а лорд Аларик! Такава смърт трябва да сполети всички убийци, които нападат беззащитни хора в тъмнината.
Той се отскубна от стражите и се нахвърли върху Морган, опитвайки се да вкопчи ръце в гърлото му, но Морган спокойно отстъпи встрани и го укроти, връщайки го към охраната на стражите. Едгар продължи да се боричка в ръцете им и Келсън вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— Обяснете ми, Едгар — изплющяха като камшик думите му и той се приближи до пленника, — кой убива безпомощни люде по тъмните ъгли? За какво става дума?
— Морган знае! — просъска заловеният. — Попитайте го как младият Майкъл Дефорест предаде Богу дух, пронизан от кама, докато бдеше на стража в тъмните коридори на двореца. Попитайте го знае ли, че след като си е свършил работата надве-натри, Дефорест все още е имал достатъчно сила да изпише знака на убиеца върху пода с кръвта си — изображението на Грифона на Коруин!
— Какво? — зяпна капитанът.
Стаята отново се огласи от мърморене, този път по-възбудено. Слисан, Келсън още веднъж прикова поглед към Морган!
— Знаеш ли за какво говори? — прошепна момчето.
Обсъжданията около него се прекратиха и всички напрегнаха слух, за да чуят отговора на Морган. Около десетина меча се бяха насочили сега към генерала и всеки от стражите пристъпи по-близо при последните думи на Едгар.
Морган поклати глава.
— Как ли пък не — чу се тих глас отзад.
Келсън впери остър поглед в посоката на коментара, обърна се към Едгар и го прониза с очи, като задълго ги задържа върху лицето му.
— Лорд Едгар, откъде знаете, че това е истина?
Едгар се поуспокои от погледа на Келсън.
— Видях го със собствените си очи, милорд. Лорд Лорънс и Харълд Фицмартин бяха с мен.
— Истинският убиец ли видяхте или само трупа? — настоя да узнае Келсън.
— Трупа.
Келсън смръщи вежди и замислено прехапа устни.
— И как направихте откритието си, Едгар?
— На… На нас…
— Продължавайте — заповяда Келсън.
— На нас… ни казаха да отидем на това място в коридора — неохотно изломоти Едгар.
— И кой ви нареди да отидете там? — упорстваше Келсън. — Кой е бил осведомен за убийството и ви е наредил да отидете на местопрестъплението?
Раменете на Едгар потрепериха.
— Моля ви, Ваше Величество, не ме принуждавайте да…
— Кой ви нареди да отидете там? — заповеднически запита Келсън и очите му блеснаха.
— Ваше Величество, аз…
Изведнъж, преди някой да го спре, Едгар се завъртя и измъкна кама от пояса на един от стражите. Докато Морган съумее да реагира, хвърляйки се напред, той вече знаеше какво ще се случи и че няма да може да го предотврати.
Докато ръцете на Морган достигнат Едгар, вече бе твърде късно. Камата се бе забила дълбоко в корема на мъжа и той се олюля и се свлече на пода. Морган и смаяните стражи изправиха тялото му на земята и капитанът загледа ужасен това, което се бе случило.
— Той… предпочете да загине от собствената си ръка, вместо да издаде името на покровителя си, Ваше Величество — прошепна капитанът и хвърли разтревожен поглед към Морган. — Каква ли нечиста сила може да накара човек…
— Изведете го оттук — нареди кратко Келсън. — И отведете приятелите му с него. Да се надяваме, че тази нощ няма вече да ни безпокоят.