Дънкан се приближи до балкона и също се взря в мрака.
— Би трябвало да съществува някакво рационално обяснение, Аларик. Може би всичко ще се изясни, когато приключим битката със злите сили.
— Добре. Освободи съзнанието си от тази мисъл. Имам друг проблем. Разтревожи ли те нещо тази вечер?
— Имаш предвид нападението на лорд Едгар и неговите безпочвени обвинения?
— Ни най-малко — отвърна Морган. — А това, че Келсън притежава способности за вътрешно прозрение. Бих искал да разбера ти ли си го научил на това. Ще ми спестиш сума ти излишни тревоги.
— Аз? — удивен възкликна Дънкан. — Искаш да кажеш, че ти не си го научил на нищо?
Морган дръпна завесата на мястото й и втрещен се обърна към Дънкан.
— Шегуваш ли се? Аз никога… — той се спря да поразмисли. — Възможно ли е Брайън да го е научил на това?
— Не, със сигурност — отвърна Дънкан. — Брайън не беше Дерини, а само друг Дерини може да го направи.
— Да не би да го е видял от теб?
— Невъзможно! Никога не съм правил практически демонстрации пред Келсън досега. Помни, че той дори не знае какво представлявам. Възможно ли е да е видял теб?
— Разбира се. Поне десетина пъти. Ала без силата на баща си, с която още не е в състояние да си послужи… Дънкан, хрумна ми случайно нещо. Възможно ли е момчето да има кръв на Дерини в жилите си?
Дънкан се замисли.
— Просто не виждам как. Брайън бе изцяло смъртен човек. В това няма абсолютно никакво съмнение, така че… не намекваш, че Брайън не му е истински баща, нали? Това би било абсурд.
Морган объркан тръсна глава.
— Не, разбира се. Брайън му е истинският баща. Достатъчно е да погледнеш Келсън, за да разбереш, че му е одрал кожата. Ала не мислиш ли, че Джихана…
Очите му подозрително се присвиха и гласът му потрепери. Той се взря в Дънкан и се зарадва да открие, че реакцията на братовчед му потвърждаваше опасенията му.
Дънкан издаде дълга тягостна въздишка и невярващо раздвижи глава.
— Кралицата да е Дерини? Това, разбира се, би обяснило много: свръхчувствителността към силата на Брайън, непреклонното й враждебно отношение към теб, външно маскирано като религиозен плам… Мислиш ли, че го съзнава?
— Навярно не — замислено отвърна Морган. — Знаеш не по-зле от мен колко е опасно да бъдеш Дерини. Убеден съм, че през последните пет или шест поколения са съществували много Дерини, сметнали за най-безопасно да не разкриват на децата си кои са те. А в свят, в който гражданските и църковните закони забраняват занимаването с окултна практика, как ще можеш да откриеш произхода си? Ако имаш способностите на Дерините и го знаеш, това е вече нещо друго. Винаги можеш да намериш някого, който да те напътства в развитието ти, ако достатъчно се постараеш.
— Ала ако не знаеш кой си и подобни въпроси са крайно нежелателни, не можеш да направиш много, нали? Не твърдя, че случаят с Джихана е такъв, но сам разбираш колко много може да сме пропуснали през всичките тия години. Навярно съществуват хиляди Дерини, които не знаят за произхода и възможностите си.
— Няма спор по въпроса — потвърди Дънкан. — Както и да е, ако Джихана е Дерини, това може да ни осигури предимство при утрешните ни действия. Поне ако по някакъв начин сме разрушили ритуалната наследственост, не можем да предвидим какво може да извлече Келсън от собствените си източници на енергия. Тази вечер беше блестящ пример.
Морган замислено поклати глава.
— Не ми харесва тая работа. Келсън е напълно необучен. Неговите умения трябва да бъдат придобивка на Брайъновата сила — той замълча. — Питам се дали Брайън е съзнавал какво стоварва на плещите ни. В това отношение не зная как да гледам на нещата — като на благословия или проклятие.
Дънкан се усмихна и се върна при камината.
— Нима приехме наследството, което ни остави Брайън, понеже си мислим, че ще се справим лесно? Или защото обичахме Брайън, обичаме и сина му — а може би защото така е правилно?
Морган тихичко се засмя.
— Добре, отче. Но без проповеди, моля те. Знаеш, че мотивите ми съвпадат изцяло с твоите. — Той стисна ръцете си една в друга, несъзнателно потърквайки печата с грифона на пръста си. — Ала трябва да признаеш, че внезапно изникнаха цял куп неизвестни. Собствената сила на Келсън. Ами Джихана — може ли да наблюдава спокойно отстрани как синът й умира? И съществуването на предател сред нас, както изглежда.