Морган пъхна обратно камата в ножницата си и повдигна резето. На вратата се показа достолепен, белокос джентълмен в наситено бургундско червено, който незабавно се поклони в почтителен поздрав.
— Ваше Благородие.
— Колко е часът, лорд Родри? — попита тихо Морган.
— Минава пет, Ваше Благородие. Трябваше да се отбия по-рано, но си помислих, че с Негово Величество се нуждаете от повечко сън. Има още цял час до започването на церемонията.
Морган се усмихна.
— Благодаря ви, лорд Родри. Кажете на гардеробиерите, че Келсън скоро ще отиде при тях. И вижте също дали можете да намерите помощника ми, лорд Дери. Ако се появя на коронацията в този си вид, за никого не ще има съмнение, че съм същият нехранимайко, за когото се разнасят какви ли не слухове.
Той многозначително прокара ръка по наболата златиста четина на брадичката си и камерхерът скрито се подсмихна. Той и Морган бяха приятели отдавна, още от дните, когато Морган бе влязъл за пръв път в кралския дворец като паж. Родри беше камерхер дори тогава и времето, което прекарваха заедно бе довело до дълбока дружба с течение на годините. Малкото момче със златисти коси бе грабнало сърцето на Родри тогава и сега той му оставаше предан приятел.
Очите му блеснаха от разбиращо съчувствие, щом погледна Морган право в лицето.
— Никога не е съществувало и съмнение по въпроса, нали, Ваше Благородие? — сухо промълви той с тон, неизискващ отговор. — Има ли нещо друго, което Ваше Благородие би пожелал?
Морган отрицателно поклати глава, после щракна с пръсти, като се досети за една неотклонна молба.
— Да. Изпратете хора да повикат монсиньор Маклейн. Келсън ще иска да го види, преди да потегли към катедралата.
— Добре, Ваше Благородие — поклони се Родри.
Щом Морган затвори вратата и спусна резето, внезапно осъзна, че в стаята бе станало отново студено, така че прошляпа с боси нозе по пода, за да разръчка остатъците от въглени в камината и да накладе огън с повече дърва. Доволен, че отново се е разбумтял, той прекрачи бързо до балконските врати, стъпвайки внимателно на пръсти, щом голите му пети докосваха студените плочи.
Когато дръпна тежките сини сатенени завеси, за да пропусне бледите лъчи на слънчевата светлина, той забеляза, че е наблюдаван. Осъзна се и се усмихна на Келсън, щом оправи завесата, после се приближи до леглото на момчето и седна до него.
— Добро утро, мой принце — бодро го поздрави той. — Как се чувстваш?
Келсън седна на леглото и се зави до брадичката с одеялата.
— Хмм, студено е. И съм гладен. Кое време е?
Морган се засмя, протегна се и погали Келсън по челото, после взе ранената му ръка и заразвива превръзката.
— Не е чак толкова късно, колкото си мислиш, мой принце — засмя се той. — Твоите телохранители приготвят банята ти, след броени секунди ще бъде затоплена. И знаеш още, че нямаш право да се храниш преди коронацията.
Келсън ядосано се хвърли обратно в леглото, после се наведе, за да види как Морган сваля превръзката му. Освен две розови следи от убождане нищо друго не издаваше ритуала от предишния ден. Морган сгъна ръката му и Келсън бе поразен, че не бе останала и следа от очакваната болка при движение.
Той разтревожено се взря в Морган, щом той освободи ръката му и свали превръзката.
— Всичко наред ли е?
Морган успокоително потупа момчето по рамото.
— Няма проблеми. Здрав си като камък.
Келсън се усмихна, после се хвана за рамката на леглото и стана от него.
— Значи няма нужда да съм на легло, така ли?
— Ни най-малко.
Морган се пресегна, вдигна наметалото на Келсън от нозете му в леглото и го задържа така, че момчето да се пъхне в него. Келсън се загърна по-плътно, бързо пришляпа до камината и се тръсна на кожата пред нея, за да се постопли.
— Ъмм, така е по-добре — измърмори той, потърка бързо ръце и приглади разчорлената си коса. — Сега какво следва?
Морган се присъедини към него и разръчка огъня.
— Първо, трябва да се изкъпеш. Вече трябва да са готови с банята. После ще изпратя да повикат гардеробиерите ти, за да те облекат.
Келсън спря да потрива ръце и сбърчи неодобрително носле.
— Дяволите да го вземат, мога да се облека и сам.
— Един крал трябва да притежава гардеробиери в деня на коронацията си — засмя се Морган, хвана момчето за ръка и му помогна да се изправи. — Така е по традиция. Освен това, не е необходимо да затормозяваш мозъка си с механиката на слагане на странни плащове, когато трябва да мислиш за отговорностите си към кралството.