Той побутна Келсън към вратата, водеща към тоалетната стая, ала момчето се закова и отправи към Морган подозрителен поглед.
— Значи, трябва да имам гардеробиери, така ли? И колко на брой?
— О, не повече от шест-седем, да речем — отвърна Морган, невинно повдигайки вежди.
— Шестима! — негодуващо възкликна Келсън. — Морган, нямам нужда от шестима гардеробиери!
— Това бунт ли е? — скара се престорено Морган, неспособен да сдържи усмивката си.
Знаеше как се чувства Келсън пред личната си прислуга — той също мразеше излишната суматоха. Ала имаше моменти, когато това не можеше да бъде избегнато. Келсън знаеше това и изражението му подсказваше, че го осъзнава. Но съществуваха и други признаци, че Морган не е произнесъл последната си дума.
Щом момчето открехна вратата и надникна в съседното помещение, то внезапно се обърна и се взря в Морган с изражение на комично възмущение.
— Все пак си мисля — рече разгорещено то, — че си планирал умишлено всичко това.
— Умишлено планирах да те направя крал — скара му се Морган, тъй като търпението му се изчерпваше. — А сега влизай вътре!
Той направи жест, сякаш искаше да сграбчи момчето и Келсън бързо се вмъкна през вратата. Тя се затвори с трясък, но малко след това момчето провря глава и се изплези на Морган.
Морган извърна очи към небето в мълчалива молба към който и да било светец, упражняващ власт над прищевките на кралските принцове. Зрелостта на Келсън от вчерашния ден и нощта сякаш напълно се бе изпарила. Надяваше се принцът да не продължава в същия дух през целия ден.
Преди да се замисли за следващото си действие, на вратата отново някой почука.
— Кой е там?
— Дери, милорд — отвърна познатият глас.
Морган се приближи до вратата и дръпна резето, за да пропусне Дери. Той бе придружен от двама оръженосци, които носеха гореща вода, кърпи и чисто бельо. Самият Дери изглеждаше отпочинал и освежен в новичката си ливрея. Разрезът от лявата му ръка бе изчезнал, мълчалив свидетел на предишната вечер.
— Радвам се да те видя напълно възстановен — посрещна го Морган.
— Да. Странна работа, нали, милорд — сухо продума Дери. — Не мисля, че бихте желали…
— Да оставим това за по-късно, Дери — прекъсна го Морган, леко поклащайки глава. — Точно сега изпитвам неотложна потребност от земни удоволствия — като една гореща баня например.
— Да, милорд — отвърна Дери, схванал намека и кимна на двамата оръженосци да го придружат. — Само ако ме последвате, джентълмени, ще ви покажа как Негово Благородие обича нещата да са изпипани.
Морган поклати глава и се разсмя, щом Дери пое нещата в свои ръце, после ги последва в стаята. Поне нямаше да се представи на коронацията като легендарния Дивак от Торент. А обяснението за Дери щеше да отложи, докато не останеха насаме.
На друго място в двореца друг мъж, чийто ден бе започнал няколко часа по-рано на едно далечно място, също бе погълнат от важна задача. Той бе дошъл от обятията на една изумително красива и зла жена, носен върху крилете на магията на Дерините, за да изпълни една специална задача и да се върне обратно.
Той очакваше в нишата на един от главните коридори да дойде някой. Мина голяма група от пажове и оръженосци в официални ливреи, натоварени с плащове в бяло и златисто, предназначени вероятно за Келсън. Но не тях очакваше той тази сутрин.
Когато свитата минаваше покрай него, той се престори, че е увлечен в пристягане на златната катарама на наметалото си. Ала след като остана сам, поднови своето бдение.
Може би десетина минути след тази му хитрина и след още три повтаряния на номера с пристягането на плаща, въжделеният обект на очакването му се появи, както знаеше предварително: двамина кралски оръженосци, носещи прекрасно наметало от червено кадифе и лъскава дървена кутия със скъпоценности.
Ян идеално програмира срещата, пристъпвайки пред тях точно в момента, когато се появиха в нишата срещу него. При маневрата му един от тях се препъна, както беше предвидено. Ян се впусна в обстоятелствени извинения и помогна на младия мъж да стъпи здраво на крака, присъединявайки се към събирането на дрънкулките и верижките, които се бяха разсипали от дървената кутия.
Младият мъж така и не провери съдържанието й след инцидента; изобщо не си бе и помислил, че също така младият лорд Ян може да е заменил една изключително красива значка с друга — тази на кралския Шампион.
В покоите на Келсън Морган се погледна критично в огледалото, докато избърсваше последните следи от сапун по брадичката и ушите си. След банята и бръсненето той се почувства нов човек. Да седиш с чиста риза и бричове бе по-голям лукс, отколкото си бе представял от месеци насам. Това бе почти достатъчно да се наслади на щастието на благородническото си потекло.