След като Дери освободи двамата оръженосци, помагащи му до този момент, през вратата се промуши Дънкан с мълчалив знак към младия лорд на Покрайнините да не предупреждава за появата му. Пристъпвайки тихо зад Морган, той размени мястото си с това на Дери и продължи да изчетква мъхнатата кърпа, подаваща се изпод бялата му ленена яка.
— Добре, добре! Блудният син търси начин да поправи външността си!
Морган рязко се извъртя на място от изненада, после си отдъхна и се усмихна, когато разбра, че това е Дънкан. Той освободи Дери с махване на ръка и го отпрати да се захване с другите си задължения, сетне се настани на стола, а Дънкан го заобиколи и застана пред камината.
— Друг път недей да ме изненадваш така — отправи му забележка Морган. — Ако Дери не беше тук, можех да ти отсека главата, преди да съм разбрал, че това си ти.
Дънкан се усмихна и се отпусна нехайно на облегалката на друг стол.
— Щеше да разбереш навреме — тихо възрази той. — Предполагам, че си прекарал спокойна нощ без повече събития, така ли е?
Морган кимна.
— Какво друго би могло да се случи?
— Земетресения, наводнения, още чудеса, какво ли не — сви рамене Дънкан. — Както и да е, тази сутрин имам малка изненада за теб.
— Сигурен ли си, че ще мога да я понеса? — попита Морган със съмнение в гласа си. — След изненадите, които ми бяха поднесени през последните двайсет и четири часа, не съм уверен, че ще издържа повече.
— О, това не е нещо кой знае какво — отвърна Дънкан с комична гримаса. Той бръкна под пояса си и извади нещо, обгърнато в кадифен плат, което пъхна в ръката на Морган.
— Келсън ме помоли да се погрижа да получиш това. Изглежда, че възнамерява да те направи свой Шампион.
— Свой Шампион? — промълви Морган, като примига срещу проницателния взор на Дънкан. — Откъде знаеш това?
— Е, в края на краищата Келсън споделя с мен някои неща, за които не те уведомява — обясни Дънкан, извърнал невинно поглед към тавана. — Освен това, кой мислиш, че ще бъде назначен, ти, бесен боен кон такъв. Аз ли?
Морган доволно се засмя и тръсна русата си грива, след което охотно разгърна бархетния плат. В него бе завит масивен пръстен с герб — овален оникс, гравиран със Златния лъв на Гуинид. Морган се вгледа очарован, после духна срещу него и го потърка о ръкава си.
Скъпоценният камък блестеше като мразовита нощ, щом го постави на безименния пръст на лявата си ръка. После отпусна китките на ръцете си. Лъвът на Гуинид и Грифонът на Коруин блестяха в алено и зелено на светлината.
— Не съм очаквал това — въздъхна накрая Морган, загледан смаяно в ръцете си. — Не разбирам също защо го е направил. Кралският Шампион е бил винаги наследствена длъжност.
Той отново погледна пръстена, невярващ на очите си и все пак съзнаващ неоспоримия факт, сетне леко поклати глава.
Дънкан се усмихна и обгърна стаята с поглед.
— Между другото, къде е Келсън?
— В банята — отвърна Морган, като взе един от излъсканите си до блясък ботуши и го потърка отново с парченцето плат. — Той е малко… — трябва ли да кажа „объркан“ — с толкова шивачи и гардеробиери тази сутрин. Искаше да знае защо не може да се облече сам. Постарах се да му обясня, че това е само една от кралските процедури, с които трябва да се съобразява и това навярно донякъде го удовлетвори.
Дънкан вдигна другия ботуш на Морган и се изкикоти.
— Когато забележи какво има да облича специално за случая, няма да се гневи толкова на своите гардеробиери. Много пъти съм бил благодарен дори на един-едничък прислужник, когато съм се приготвял за важна церемония — той въздъхна отегчено. — Винаги съществуват толкова много дребни, досадни връзчици и верижки.
Морган грабна ботуша си от Дънкан и изсумтя.
— Ха! Знаеш добре, че обичаш церемониите. — Той енергично се зае да четка ботуша си. — Между другото, имаше ли някакви тревоги тази нощ?
— Само докато заспя — отвърна Дънкан. Той наблюдаваше как Морган обува ботушите си, после взе обърнатата наопаки долна риза на братовчед си и я оправи. Морган провря главата и ръцете си в ризницата и я нагласи на раменете си, поглади светлите копчета за ръкавели и бялата си риза, които беше сложил след банята.
Той облече над нея фина риза от алена коприна и започна да я закопчава отпред. Дънкан отпусна ръкавите й до китките, след което взе горен жакет от черно кадифе, обшито със златна бродерия и перли. Морган тихо подсвирна пред екстравагантността на облеклото, сетне го облече без повече коментари. Той натъкми широките цепнати ръкави така, че отдолу да се вижда алената коприна, после вдигна ръце, докато Дънкан обвиваше талията му с пурпурночервен пояс.