Келсън бързо се спогледа с Морган и Дънкан, после впи взор в Нигел.
— Продължавай, вуйчо.
Нигел хвърли плах поглед към Келсън, после сведе очи леко огорчен, че момчето не е изненадано от новината. Възможно ли бе…
— Някой е влязъл с взлом в криптата и е извършил въоръжен грабеж, като е отворил саркофага — предпазливо продължи Нигел. — Задигнали са скъпоценностите и скъпите му одежди — на това място гласът му се прекърши, — после са го положили гол на каменния под. — Гласът му се превърна в шепот. — Намерили са двамата стражи на постовете им с прерязани гърла, чиста работа, няма следи от оказване на съпротива. А Роджиър… Роджиър е намерен мъртъв край гробницата, с ръка на собствената си кама и с ужасено изражение на лицето, сякаш яростно се е съпротивлявал на нещо, което са го принудили да извърши.
Келсън пребледня като платно и се вкопчи за помощ в ръката на Дънкан. Лицето на Дънкан също бе изгубило цвета си, а Морган бе забил от неудобство поглед в пода.
— Дошъл си да ни запиташ какво общо имаме с тази работа, така ли? — тихо прошепна Морган.
— Ти? — Нигел едва не подскочи и рязко вдигна глава. — За Бога, зная, че не си отговорен, Аларик! — Той отново наведе очи и запристъпва от крак на крак още по-неловко от преди. — Но знаеш какво ще си кажат другите, нали?
— Че прокълнатият Дерини отново е влязъл в същинската си роля — спокойно промълви Дънкан. — И би било почти невъзможно да се докаже противното, тъй като ние наистина бяхме в гробницата миналата нощ.
Нигел бавно кимна.
— Зная.
— Знаеш!? — откликна като ехо Дънкан.
Нигел изнурено въздъхна и провеси обезкуражен рамене.
— Точно така. Но се страхувам, че този път е въвлечен не само Аларик. Когато ти казах, че Роджиър е бил намерен мъртъв със собствената си кама в ръка, забравих да спомена какво е държал в другата си ръка.
Всички впериха очи в Дънкан.
— Позлатено кръстче — твоето разпятие, Дънкан!
Тринадесета глава
Щастлива утрин, дясна длан.
Знакът на Закрилника ще запечата…
Позлатено разпятие — твоето, Дънкан!
Дъхът на Дънкан за миг пресекна. Не можеше да оспори обвинението, тъй като кръстчето наистина бе негово. Не можеше да го отрече. Това, което бе положено в гробницата с Брайън в деня на погребението му, бе зарегистриран факт. Неоспорим факт бе също, че гробницата бе претърсена и че позлатеното кръстче бе намерено там, където не му беше мястото.
Дънкан внезапно осъзна, че е затаил дъха си и го изпусна в шумна въздишка. Събитието хвърляше съвършено нова светлина върху нещата. Защото сега името му не само щеше да се забърка в разни съмнителни дела, които се случваха напоследък с такава странна последователност, но и самата му самоличност беше изложена на опасност. Доколкото бе осведомен, само Аларик и Келсън знаеха за произхода му на Дерини и той би предпочел да съхрани тайната си. Ала сега щяха да последват ред други въпроси относно връзката му с Аларик и Келсън. Нямаше как да обясни участието си в приключението предишната вечер. Накрая той притеснено се покашля, решил, че все пак се налага да даде на Нигел някакви обяснения.
— Бяхме в гробницата снощи, Нигел. И отворихме саркофага на Брайън — захвана бавно той. — Дори не се опитвам да го отрека. — В смущението си той сключи ръце. — Ала когато напуснахме криптата, поставихме обратно капака на саркофага, а Роджиър и другите стражи бяха живи. Излишно е да подчертавам, че нямаме никаква вина за смъртта им.
Нигел недоумяващо поклати глава.
— Но защо, Дънкан? На първо място, защо сте отворили саркофага? Ето това не мога да проумея.
— Щяхме да поемем много по-голям риск, ако не го бяхме отворили — намеси се Морган. — Брайъновият ритуал за Келсън изискваше нещо, което бе погребано с краля по грешка. Трябваше да го вземем — нищо друго не ни оставаше. Ето защо се наложи да разпечатаме гробницата. — Той се втренчи в ръцете си и в двата блещукащи пръстена. — Както впоследствие се оказа, извършихме добро дело. Брайън се намираше… под зла магия, видоизменяща формите му. Навярно бе засегнала по някакъв начин и душата му. Налагаше се да разрушим магията и го освободим от нея.
— О, Господи! — промърмори Нигел. — А сигурни ли сте, че това е всичко, което сте извършили?
— Не — продължи Морган. — Взехме онова, от което се нуждаехме на първо място: Окото на Ром. Келсън не искаше да го вземем просто така, ето защо Дънкан остави в замяна кръстчето. Никога не сме и подозирали, че някой друг ще отвори гробницата, щом напуснем криптата.