— Моята Дери… Морган, ти си луд! — прошепна тя с разширени от ужас очи, залъгвайки дори собствените си съмнения.
Морган леко се усмихна.
— Не мисля така. Келсън притежава здрава Деринийска жилка отнякъде, а и двамата знаем, че не е наследена от Брайън.
Джихана пресилено се засмя.
— Това е най-голямата нелепост, която съм чувала. Всеки знае за отношението ми към Дерините.
— Някои от най-пристрастните врагове на Дерините в историята са били самите те Дерини, Джихана, или поне в кръвно родство с тях. Онези, които изучават това явление, твърдят, че то произтича от погребано в подсъзнанието чувство за вина. Ето какво се случва, когато хората прикриват истинското си аз за поколенията, като отричат кръвната си Деринийска „жилка“.
— Не! — извика Джихана. — Това не е истина. Ако бе така, щях да зная!
— Може би винаги си го подозирала по един или друг начин.
— Не! Аз никога…
— Можеш ли да го докажеш? — меко я попита Морган. — Има начини, знаеш.
— Какво? — прошепна Джихана, дръпвайки се от него.
Морган я хвана за ръка и я привлече плътно към себе си.
— Нека използвам вътрешното си прозрение, Джихана. Нека премахнем веднъж завинаги сянката помежду ни, всички недоразумения.
— Не! Не, моля те!
Морган не разхлабваше хватката си.
— Искаш ли да сключим една сделка, тогава?
— Каква сделка? — прошепна Джихана.
— Много просто — продължи Морган с фамилиарен тон. — Мисля, че и двамата знаем какво бих могъл да открия с вътрешното си прозрение. Но, за да ти го спестя, бих желал да продължиш да се самозаблуждаваш още малко — ала при едно условие.
— Какво?
— Да присъстваш на коронацията и да подкрепиш поне външно Келсън. Също така да не правиш опити да се намесваш, каквото и да се случи днес. Съгласна ли си?
— Това ултиматум ли е? — попита Джихана, възвърнала донякъде присъствието на духа си.
— Ако желаеш — спокойно отвърна Морган. — Какво избираш? Да те разоблича с вътрешното си прозрение, или да ни съдействаш, поне през днешния ден?
Джихана отклони взор от Морган и отправи боязлив поглед към Келсън. Заплахата на Морган бе упражнила мощно въздействие върху нея. И тъй като подозираше за своя произход, за възможността да бъде наследница на Дерините, ултиматумът на Морган я бе ужасил още повече. При все това още не искаше да го приеме. Следователно, присъствието й на коронацията бе поне по-малката от двете злини.
Тя вдигна глава, но не пожела да срещне очите на Морган.
— Много добре — прошепна тя с глух, потиснат глас в тишината на стаята.
— Много добре какво? — настоя да узнае Морган.
— Ще дойда на коронацията — съгласи се с неохота тя.
— Но ще се държиш както подобава, нали? Няма да разиграеш някоя сцена, за да ни попречиш? Обещавам ти, Джихана, всичко ще бъде решено в твоя полза. Няма да останеш разочарована. Довери ни се.
— Да ти се доверя? — изсмя се горчиво тя. — Да, може би нямам право на избор в тази ситуация, нали? — Тя сведе очи. — Няма да правя никакви сцени.
Морган кимна и пусна ръката й.
— Благодаря ти, Джихана.
— Не е нужно, Морган — прошепна тя и отвори вратата. — И запомни, че действам по принуда, против най-добрия си съветник — разума. Нямам друг избор. А сега, извини ме, ще се срещнем по-късно на церемонията.
При дадения от Морган знак Нигел скокна от мястото си да изпрати Джихана и тихо затвори вратата след нея. След кратка пауза Морган се обърна към Келсън и Дънкан и въздъхна.
— Е, изглежда, вече трябва да насочим вниманието си към предстоящите събития. Няма каква повече подготовка да правим, няма какво повече да предприемем в наша защита. Съжалявам, че трябваше да бъда толкова груб към майка ти, Келсън, но се налагаше.
— Наистина ли е възможно да притежавам кръв на Дерините в жилите си, Морган? — попита момчето. — Откъде ти хрумна тази идея? Или това е само хитър трик, за да накараме майка ми да ни съдейства?
Морган сви рамене и побутна и двамата към вратата.
— Не зная със сигурност, Келсън. Съществуват явни признаци, че ти имаш родство с Дерините и при други обстоятелства бих използвал вътрешното си прозрение, за да го докажа. Ала мисля, че не си струва да изразходваме енергията си в този напреднал час, само и само да задоволим любопитството си. Много по-добре би било да разчиташ днес на новата сила.
— Разбирам — промълви Келсън.
— Добре. Тогава, да започваме шествието — заключи Морган. — Какво ще кажеш, Дънкан?
— Готов съм — отвърна свещеникът.
— Мой принце?
Келсън пое дълбоко въздух.
— Да започваме — потвърди той.
Чариса вдигна глава и отклони поглед от кристала, който наблюдаваше.