— Значи нашата млада кралица е кръвно свързана с Дерините? — промърмори тя. — Ян, няма ли да спреш да крачиш напред-назад? Нервираш ме.
Ян се закова по средата на крачката си и леко се поклони на Чариса.
— Съжалявам, скъпа — отвърна той с добродушен глас. — Но знаеш колко мразя да чакам. Очаквах този ден от месеци насам.
— Зная — рече Чариса, намествайки сапфирената си коронка върху светлата си коса. — Но ако проявиш малко повече търпение, ще бъдеш богато възнаграден.
Ян кимна и вдигна чашата си за тост.
— Благодаря ти, обич моя. Ала какво ще кажеш за Джихана? Мислиш ли, че тя е Дерини?
— Ако е Дерини, ще мога да се справя с нея — вдигна нехайно рамене Чариса. — Най-малката ми тревога тази сутрин е една необучена Дерини с неизвестен произход, която дори не желае да признае унаследената си сила.
Ян се изправи и се заигра с дръжката на меча си, после вдигна златистия си плащ и го преметна през рамо.
— Е, тогава е най-добре да си тръгвам. Шествието вече се оформя. Сигурна ли си, че не желаеш да се разкрия до последния момент?
Чариса кисело се усмихна.
— Не, ти не бива да се появяваш заедно с мен — отвърна тя. — А ако те повикам да ми се притечеш открито на помощ, то ще е, за да унищожим напълно Морган. Ясно ли ти е?
— Напълно, моя любов — рече Ян и подмигна, като се спря за миг на вратата.
— Ще се видим в катедралата.
Щом вратата се захлопна след Ян, Чариса възвърна вниманието си към кристала на тоалетната масичка. Тя съзираше в него приблизително онова, което виждаше и Морган, — всичко, отразено върху повърхността на големия камък от значката му. Тя зърна Келсън в кралската каляска встрани от него и част от пътя пред тях, по който яздеше Морган.
Скоро щяха да бъдат пред катедралата. Беше време и за нея да потегли.
Щом Морган закова коня си пред катедралата „Св. Георги“, той се огледа подозрително наоколо, както бе правил стотици пъти досега по време на бавното шествие към църквата. Малко по-напред пред него откритата каляска на Келсън също спря и трима епископа и двама архиепископа зачакаха да изпроводят Келсън от каляската му до мястото, където се оформяше ново шествие.
Архиепископите Кориган и Лорис гледаха навъсено и Морган се досети, че те навярно са дочули за кражбата и насилственото проникване в криптата, ала поне епископ Арилан се усмихна широко при вида на младия принц. Дънкан се спря на почтително разстояние от архиепископите, в опит да бъде близо до Келсън, за да му окаже морална подкрепа, както и да се държи по-далеч от първосвещениците, на които беше подчинен.
Щом Морган скокна от седлото на големия боен жребец, той кимна на Дънкан. После сигнализира на Дери, оглеждайки се неспокойно в тълпата, докато Дери не го забеляза и не се приближи бързо до него.
— Някакви неприятности? — попита Дери.
— Възможно е — отвърна Морган и посочи към Келсън и архиепископите. — Да си забелязал нещо нередно?
— Никаква следа от Чариса, ако това имате предвид, милорд. Но в тълпата цари странно оживление. Сякаш всички се досещат, че нещо ще се случи.
— Е, прави са да мислят така — отговори Морган. — Има нещо. — Той обгърна с поглед сградите пред себе си, сетне направи знак на Дери.
— Виждаш ли камбанарията на катедралата? Искам да се качиш на нея и да хвърлиш някой и друг поглед наоколо. Тя трябва да пристигне с няколко войника до себе си, така че не може да се появи току-тъй. Ще ни предупредиш за пристигането й поне пет минути преди да се е добрала до катедралата.
— Добре — кимна Дери. — Кога очаквате да се появи, сър?
— Може би след час — отвърна Морган. — Доколкото познавам Чариса, тя ще изчака процедурите по коронацията да напреднат, преди да се намеси. Тя знае също, че сме уведомени за пристигането й, така че ще разчита на собствения ни разум да се уплаши и да ни предаде.
— Тя вече донякъде е извършила това — промърмори Дери.
Щом Дери пое към върха на камбанарията да заеме наблюдателна позиция, Морган си проправи път към Дънкан, избягвайки тълпата от суетящите се наоколо момчета, хора и слуги, като се стараеше да остане вън от полезрението на Лорис и Кориган.
— Какво става? — попита с нисък глас той, прокрадвайки се до братовчед си.
Дънкан вдигна вежди.
— Приятелю, няма да повярваш в това, което ще ти кажа. Кориган е толкова потресен от случилото се в криптата, че заплаши с отменяне на коронацията. Келсън тъкмо съумя да пооглади накокошинената му перушина, и тогава започна Лорис. Искаше да те арестува… да отстрани мен от длъжност и бе замислил сериозно да изправи Келсън пред съда за ерес.