Къде беше тя?
Попита се за миг дали всичко щеше да протече по същия начин, ако нямаше опасност от появата на Призрачната, и като се поразрови в емоциите си по този въпрос, реши, че би му било трудно да се концентрира и при най-добрите условия, с което смъкна от плещите си чувството за вина. Обеща си, че щом започне церемонията, ще се държи по по-достоен начин.
След като хорът изпя ритуалните си химни и останалите участници заеха местата си, Арилан и Лорис застанаха в очакване от двете му страни. След като си пое дълбоко дъх и се прекръсти, Келсън вдигна глава и позволи на двамата прелати да му помогнат да се изправи. Щом се обърнаха с лице към тълпата, архиепископ Кориган пристъпи напред и го хвана за дясната ръка.
— Господа — отекна чистият и уверен глас на Кориган. — Представям ви Келсън, вашия безспорен крал. Ще му отдавате ли почит и ще му служите ли вярно?
— Бог да пази краля Келсън! — потвърдиха единогласно всички присъстващи.
С лек поклон към множеството Кориган посочи с ръка към олтара и Арилан и Лорис изпроводиха признатия вече крал към олтарните стъпала. Всички се поклониха едновременно, след което Кориган и Келсън изкачиха сами стъпалата. С решителен жест Кориган постави дясната ръка на Келсън върху Светото писание, положи лявата си ръка на главата му и захвана да чете клетвата за коронацията.
— Господарю мой Келсън, желаете ли да произнесете клетвата?
— Да — отвърна Келсън.
Кориган се изправи в целия си ръст.
— Келсън Синил Рис Антъни Халдейн, пред Бога и пред хората признат за безспорен наследник на високопочитаемия ни покоен крал Брайън, ще дадете ли тържествено обещание и клетва да пазите мира в Гуинид и да управлявате народа му в духа на древните ни закони и обичаи?
— Тържествено обещавам да изпълня дълга си.
— Ще спомогнете ли с всички сили Законите, Справедливостта и Милосърдието да ръководят всичките ви действия и преценки?
Келсън се огледа наоколо и почувства по-голяма увереност.
— Заричате ли се, че всяко зло и престъпление ще бъдат наказани и че ще опазвате Божиите закони?
— Кълна се във всичко това — отвърна Келсън.
След като Кориган положи коронационната клетва върху олтара, Келсън отново се огледа и уловил окуражаващия поглед на Морган, почувства нов прилив на сили и увереност. Положи с размах новия си подпис „Келсонус рекс“, после взе документа в лявата си ръка, вдигна го високо и спусна отново дясната си ръка върху Светото писание.
— Ще изпълня всичко обещано, помогни ми, Боже.
Той връчи клетвената декларация в ръцете на един от помощник-свещениците, после се върна при аналоя си. Като коленичи, той усети известно оживление от дясната си страна, извърна поглед натам и зърна Дери, който си проправяше път към Морган и тихо зашепна нещо в ухото му. Щом гласът на архиепископа проехтя из катедралата в традиционните молитви за краля, Келсън се напрегна да долови какво казваше Дери на високия лорд на Дерините, ала прехапа устни от раздразнение, тъй като не можа да дочуе ни дума.
При все това нещата бяха за него повече от ясни. Келсън улови разтревожения поглед на Морган, отправен към Дънкан, зърна свещеника да прехапва долната си устна от гняв и разбра смисъла на думите на Дери. Идваше Чариса. Дери бе зърнал свитата й от върха на камбанарията. Оставаха около десетина минути до крайния сблъсък.
Молитвите за краля, произнесени от Кориган, привършиха, без Келсън да е чул и дума от тях и двамата прелати го поведоха отново към олтара, пред който той се просна за освещаване.
Хорът запя друг химн, докато той лежеше на килима пред високия олтар. Тялото му бе изцяло покрито с мантията в цвят слонова кост, с изключение на главата и връхчетата на ботушите. Всички свещеници, включени в обреда, коленичиха около него и устните им се раздвижиха в молитва.
Келсън сключи още по-здраво ръце и се помоли за сила, чувствайки ледения допир на ужаса по врата си, като се опита да си внуши, че ще бъде спасен, че може да устои на всякакви опити за посегателство на Призрачната срещу законния крал на Гуинид.
Химнът свърши и прелатите помогнаха на Келсън да се изправи, като същевременно съблякоха бялата му мантия. После, щом четиримата рицари, носещи балдахина, се завърнаха по местата си, Келсън коленичи още веднъж на олтарните стъпала, за да получи благословията, която щеше да го превърне в миропомазан крал на Гуинид.
Морган наблюдаваше с гордост как миропомазваха момчето по главата и ръцете, опитвайки се да не дава израз на безпокойството си от страшната свита, която неумолимо наближаваше катедралата. След като и тази процедура привърши и хорът разля гласчетата си в друг хвалебствен химн, Морган се напрегна да долови какво става вън и леко се вцепени, щом звуците на литургийната церемония се смесиха с призрачното ехо на подковани копита, прокънтяващи със стоманен звън по калдъръмената улица.