Гневно пламъче проблесна за миг в очите на Чариса, но тя съумя да овладее изражението си. Надявала се бе да остави Морган невредим за по-дълго време, за да се настрада до насита от днешната смърт на последния Халдейн. Ала това не бе важно. По-силно я тревожеше предчувствието, че Ян не би могъл да победи наполовина родения Дерини.
Тя отново хвърли поглед към ръкавицата и кимна.
— Добре намислено Келсън. Отлагаш сблъсъка ни може би за пет минути, тъй като все още възнамерявам да те предизвикам на личен двубой.
— Но не, докато устоява на сражението нашият Шампион — възпротиви се Келсън.
— И това може лесно да се уреди — рязко отвърна Чариса. — Преди всичко няма да отлагаме двубоя за по-късна дата. Времето и мястото са тук и сега. Нямаш друг избор. После, не възнамерявам да възлагам надеждите си на когото и да било от присъстващите в моята свита. Моят Шампион е ей-там, готов всеки миг да ме защити.
Щом тя помаха към лявата страна на катедралата, Ян се отдели от групата благородници с хитра усмивка на лицето и пристъпи към Чариса. Бе положил ръка върху дръжката на меча си, докато погледът му бе вперен в Келсън.
Младият крал бе потресен от откритието, че Ян е предателят сред неговите хора, тъй като винаги бе считал младия пер за верен, макар и не особено ентусиазиран свой защитник. Това обясняваше странните събития, които се бяха разиграли от мига на пристигането на Морган. С високия си пост в двореца Ян не би срещнал затруднения да им подхвърли стенректа, да убие стражите и да оскверни гробницата на Брайън миналата нощ.
Като се замисли по-дълбоко, Келсън осъзна, че в думите на Ян през последните три месеца често се прокрадваше непочтително отношение към Морган. Недоизказаните му фрази, хитрите и злостни намеци — разбира се, ето коя бе причината. Може би и той притежаваше от силата на Дерините. А подбудите за поведението му бяха повече от прозрачни. Всеки знаеше, че Източните покрайнини граничат с владенията на Морган.
Ала нито една от тези мисли не се прокрадна в изражението на Келсън. Само очите му се присвиха, щом се обърна с нисък глас и заплашителни нотки към Ян в тишината на катедралата.
— Нима ще посмееш да вдигнеш оръжие срещу мен, Ян? И то, в този свят храм?
— Да, хиляди пъти да! — озъби се Ян и стоманеният му меч просвистя, щом го извади от ножницата. Той навъсено се поклони на Келсън. — А сега — посочи меча си — вашият Шампион ще приеме ли предизвикателството? Или трябва да отида при него и да го пронижа, както си стои на място?
С котешка грациозност и спокойствие Морган се плъзна по олтарните стъпала, изваждайки меча си.
— Спести си хвалебствените словоизлияния, предателю! — избълва презрително Морган. Той промуши ръкавицата с върха на острието си, вдигна я във въздуха и я захвърли в нозете на Чариса.
— Приемам предизвикателството ти в името на Келсън Халдейн, Крал на Гуинид!
— Не бъди толкова самоуверен — парира думите му Ян и направи няколко заплашителни крачки към него.
Щом въоръжената свита на Чариса се отдръпна, за да направи място за сражението, Ян впери замислено поглед в съперника си, изучавайки всяко негово движение, докато връхчето на меча му почти нехайно потрепваше във въздуха.
Морган също изучаваше своя неприятел, сивите му очи дебнеха всяка негова стъпка, всяко бегло, неуловимо движение на бляскавото острие. Никога не се бе сражавал с Ян досега, ала очевидно младият пер бе натрупал значително повече умения, отколкото можеше да се очаква. Някаква безгрижна надменност витаеше около инак дълбоко вглъбения мъж, която подсилваше бдителността на противника му.
Морган не хранеше особено безпокойство пред изхода на дуела. Той идеално умееше да върти меч и знаеше цената си. Никога не бе изгубвал битка, откакто бе навлязъл в зрелостта си и не възнамеряваше да отстъпи и сега. Ала все пак неувереността пред уменията и финеса на Ян изискваха по-предпазливи стъпки, докато не се увереше що за противник има пред себе си. Длъжен бе да спечели двубоя заради Келсън, независимо на каква цена. Ала каквато и да бе тя, той щеше да я заплати дори и с кръвта си.
Дебнеха се един срещу друг доста дълго. С бясно хвърляне напред и нанасяне на произволни удари Ян търсеше начин да пробие защитата на Морган в решаващите първи секунди на двубоя. Ала Морган не можеше лесно да бъде подведен. Парирайки пъргаво ударите му, той избягваше острието на Ян с лекота, след което се впускаше в атака и леко се отдръпваше, разбрал, че победата не е толкова лесна. Той разсичаше със ситни защитни удари пространството около себе си, образувайки непробиваема стена и лесно отбиваше всяка нова атака на Ян, проумял вече техниката на противника.