Изведнъж той откри в съперника си онова, което търсеше и мълниеносно се впусна в специална нападателна маневра, която бе отлагал за подходящия момент. Ударът му разсече финия кадифен жакет на Ян и рани дясното му рамо, при което перът отскочи за миг назад.
Ян побесня от докосването на противниковия меч. Въпреки, че от край време криеше майсторството си, той се смяташе за отличен фехтовчик. Да бъде засегнат от един макар и слаб удар в първия си дуел пред зяпащото множество не му влизаше в сметката. Това означаваше позор за бойното му изкуство.
Втурвайки се в атака с главата напред, Ян се върна отново към дуела, като този път се сражаваше повече с чувства, отколкото с разум, както и се бе надявал Морган. Накрая с един необмислен ход той се откри за противника си повече, отколкото бе простимо. Макар и да парира първия замах на Морган, левият контраудар на генерала го завари неподготвен откъм дясната му страна и острието на Морган се вряза безмилостно в плътта му.
Щом мечът изтрополя от ръката на Ян и лицето му изгуби цвета си, Морган изтегли оръжието си и отстъпи назад. Ян се олюля за миг с бликащи от очите му изненада и ужас, после рухна на пода и мечът му отхвръкна с дрънчене от вцепенените пръсти. Очите му се затвориха, а Морган презрително отметна назад глава и избърса острието си о златистата му пелерина, след което се отправи спокойно към Чариса с меч в ръка.
При приближаването му очите на Чариса гневно проблеснаха, ала в този миг той забеляза нещо, което бе убягнало от погледа му — леко раздвижване на мъжа, паднал на пода зад него.
— Кой е сега владетелят на Гуинид? — присмя й се Морган, насочвайки острието към гърлото й.
Зад него Чариса зърна бързото повдигане на ръка и блясъка на любимата кама на Ян, която просвистя от вирнатия му юмрук. Пръстите на ръцете й вече се раздвижваха за бързо заклинание, когато някой извика:
— Морган!
Морган светкавично се извърна, но камата вече летеше във въздуха и той изви тяло, за да избегне блестящото острие. Ала докато се опитваше да се отдръпне, верижката на почетната му значка внезапно се закачи и се омота около врата му, задуши го и го извади от равновесие.
Тогава камата се заби дълбоко в рамото му и той се олюля, мечът се изплъзна от пламналите му пръсти и издрънча на мраморния под с нестройни звуци.
Морган падна на коляно, а Дънкан и двама други свещеници се втурнаха към него. Той разкъса верижката от врата си със здравата си ръка и я захвърли пред Чариса, а лицето му се изкриви от болка, щом Дънкан и свещениците го повлякоха към светилището и го облегнаха на стъпалата. Чариса се разсмя.
— Да, кой е сега господарят на Гуинид, мой горди приятелю? — подигра му се тя и се приближи с леки стъпки към мястото, където Ян се гърчеше все още на пода. — Мислех, че си достатъчно опитен, за да не допуснеш тази фатална грешка — да обърнеш гръб на ранения си враг.
Щом Келсън, Нигел и другите приятели на Морган се стълпиха около ранения генерал, Чариса извърна поглед надолу към Ян и го смушка с върха на обувката си. Той издаде нисък стон и тя се приведе над него, за да надникне в очите му.
— Браво, Ян — промълви тя. — Колко жалко, че няма да бъдеш тук, за да видиш резултата от нашия малък заговор. Раната ти е прекалено голяма и нямам нито време, нито излишни сили да те спасявам.
Ян изкриви лице от болка, опитвайки се напразно да протестира.
— Чариса, ти ми обеща! Увери ме, че ще управлявам Коруин, че ние двамата…
— Съжалявам, скъпи мой, но ти не съумя напълно да се справиш, така ли е? Колко жалко. Беше толкова умел в другите неща.
— Чариса, моля те…
Чариса сложи пръст на устните му.
— Знаеш, че презирам молбите. Не мога да ти помогна и толкова. А и ти също не можеш да си помогнеш, нали, бедно смъртно създание? Ще ми липсваш, Ян — макар и да смяташе накрая да ме победиш.
Ян се опита наново да заговори, но широките му очи се изпълниха с ужас от това, че тя бе отгатнала тайната му. Чариса вдигна другата си ръка, нашепвайки заклинание. Няколко секунди Ян напразно се бореше за въздух, сграбчил мантията й в отчаяние. Сетне изпусна последния си дъх. Чариса небрежно се изправи.
— Е, Келсън? — усмихна се подигравателно тя. — Изглежда, че малкият ни дуел не успя нищо да реши. Моят Шампион е мъртъв — виждаш сам — ала и твоят е силно ранен и животът му е под съмнение. Изглежда, ще трябва пак теб да предизвикам на дуел, за да получа удовлетворение.