При тези думи Морган остро я изгледа и се сгърчи, тъй като раната му причиняваше голяма болка. Капчици пот оросиха горната му устна, щом Дънкан докосна раната му с нежни пръсти и той кимна на Келсън да се приближи. Келсън сви диплите на прекрасния си пурпурночервен плащ и коленичи до Морган, а очите му бяха изпълнени със загриженост за ранения приятел.
— Келсън — пророни Морган през стиснатите си зъби, простенвайки високо, щом Дънкан извади камата и запревързва раната. — Келсън, бъди внимателен. Тя ще се опита да те измами. Единствената ти надежда сега е да спечелиш достатъчно време, за да намериш ключа към собствената си сила. Убеден съм, че той трябва да е някъде около нас. Просто не сме го забелязали.
— Ще се опитам, Аларик — промълви Келсън.
— Бих искал да ти помогна повече, мой принце — продължи Морган. Той се отпусна полуприпаднал назад и Келсън се пресегна и стисна ръката му, за да му вдъхне увереност.
— Не се тревожи.
Келсън се изправи и полите на алената му мантия, които бе държал в ръце, се развяха на широки дипли. Почувства как всички очи са вперени в него, щом пристъпи няколко крачки по олтарните стъпала и по-скоро усети, отколкото забеляза как архиепископите и епископите се размърдаха зад него, за да разчистят терен за очаквания двубой.
Той се огледа около себе си и зърна напрегнатите лица в тълпата, застрашителната поза на въоръжените мъже, стоящи все още зад Чариса, долови вълната на спокойно доверие, излъчваща се от Нигел зад майка му — и Джихана, бледа, с изопнато лице в страшната тишина, с ръце, сключени в юмруци и с трескави и молещи очи.
— Е, Келсън — отекна ниският глас на Чариса под купола на широката базилика и завибрира в смълчаното светилище. — Изглежда се колебаеш, мой скъпоценни принце. Какво ли става с теб? — Пълните й устни се разтеглиха в подигравателна усмивка.
Келсън отвърна равнодушно на погледа й.
— Най-добре ще бъде да си вървиш, Чариса — спокойно изрече той. — Нашият Шампион е жив и вече победи твоя. Каузата ти не беше защитена.
Чариса безрадостно се разсмя и поклати глава.
— Страхувам се, че няма да е толкова лесно, Келсън. И ако не ти е станало ясно, призовавам те на смъртен двубой тук и сега — на изпитание чрез магия, което желаех от самото начало, както знаеш добре. — Сред множеството се разнесе уплашено роптание. — Не можеш да я избегнеш толкова лесно. Баща ти би схванал за какво става дума.
Келсън леко почервеня, но се постара да запази безстрастно изражение.
— Моят баща, по силата на необходимостта, бе повече свикнал да убива, Чариса. В това, трябва да признаем, ние не сме обучени. Ала се случиха достатъчно убийства в изтеклите седмици. И не желаем умишлено да те причислим към списъка на мъртвите.
— Ах — кимна одобрително Чариса. — Синът на Лъва е изпълнен с гръмки закани също като баща си — бавно се усмихна тя. — Но аз мисля, че приликата свършва дотук: че нашият млад принц изрича по-смели слова, отколкото си мисли. Човек би си помислил, че той притежава сила, която да подкрепя смелостта му. — Леденият й поглед се плъзна от главата към краката му и обратно. — Но, разбира се, всички знаем, че силата на Брайън умря заедно с него в полето на Кандор Реа.
Келсън не отстъпи от решителността си.
— Нима, Чариса? Нима силата ми е погребана заедно с него?
Чариса уклончиво сви рамене.
— Да или не, това ще ми кажеш ти.
— Ще посмееш ли да потвърдиш, че силата му е загинала? Моят баща — продължи прямо Келсън — победи твоя и го лиши от могъществото му. Разумно е да се предположи, че ако притежавам силата на Брайън, то държа в ръце и твоите тайни. И в този случай ще се срещнеш със съдбата на своя незавиден предтеча.
— Ако притежаваш силата — съгласи се Чариса. — Ала аз убих Брайън. Това ми дава известно предимство, нали?
Джихана не можа повече да се сдържи.
— Не! — извика тя и се втурна в разчистеното пространство между сина си и магьосницата на Дерините. — Не, не можеш! Не и Келсън! Не и Келсън!
Тя зае отбранителна позиция пред Келсън, а магьосницата отговори на яростния й поглед и после се разсмя.
— Ах, бедна моя Джихана — изгугука тя. — Вече е късно за това, скъпа. Изминаха толкова много години, откакто се отказа от по-добрата си същност и предпочете да бъдеш само човек. Сега играта не е в твои ръце. Стой настрана.
Джихана се изправи в цял ръст, зелените й очи потъмняха и заблестяха със странна светлина.
— Ти няма да унищожиш сина ми, Чариса! — прошепна тя с леден глас. — Дори да се наложи да стигна до вратите на ада, ти няма да го притежаваш, сам Бог ми е свидетел!
Чариса избухна в подигравателен смях, а Джихана леко се олюля. Изуменият Келсън понечи да грабне майка си за ръка и да я отведе от опасното място, ала се почувства неспособен да се притече. Джихана вдигна ръце и ги насочи към Чариса, а от пръстите й лумнаха дълги искри от златиста светлина към жената в сиво. Внезапно цялата отприщена на воля сила на Дерините остро се нахвърли срещу Призрачната, насочвана единствено от отчаянието на една майка, решена на всяка цена да спаси детето си, независимо от страшните последствия.