Ала силата на Джихана не бе овладяна. Продължителното й отричане на Деринийското й наследство от толкова много години я бе лишило от уменията й и тя не можеше да ги използва за собствено преимущество. А Чариса с цялото си зло бе всичко това, което Джихана бе отрекла у себе си — пълновластна магьосница на Дерините, обиграна в изкуството си, напълно владееща сила, толкова могъща, че Джихана не можеше и да си представи.
Следователно Чариса не бе обезпокоена от атаката. Тя се възстанови мигновено от първоначалния удар и изтъка около себе си предпазна мрежа, отблъскваща всичко призовано от Джихана. После се зае да се концентрира върху унищожението на тази проклета Дерини, осмелила се да я предизвика на двубой.
Въздухът между двете жени се нажежи и заискри. Разнесе се силен пукот и пращене, щом фантастичната сила бе освободена и обезвредена. Келсън наблюдаваше с широко отворени очи как майка му устоява известно време на силата на Чариса. Междувременно Дънкан и Морган вече бяха открили капана, който бе устроила Чариса и яростно се бореха да отклонят убийствената й сила, насочена сега срещу кралската й съперница.
После всичко приключи. Със слаб стон Джихана меко се свлече върху дебелия килим на стъпалата в позата на спящо дете. Келсън мигновено се покатери по тях и застана до нея. Дънкан вече бе коленичил и опипваше пулса й с мрачни и напрегнати устни, открил онова, от което се боеше най-много.
С тревожно кимване той повика Нигел и Иуон да се приближат. Когато понесоха Джихана на безопасно място, около нея все още пращеше слабо сияние. Щом Дънкан помогна на Келсън да се изправи, момчето втренчи широко отворените си, ужасени очи към свещеника и той отрицателно поклати глава.
— Не е мъртва — прошепна Дънкан, така че да го чуе само Келсън. — С Аларик успяхме да отклоним най-злата част от енергията. — Той погледна встрани, където лежеше Морган, после извърна очи към Джихана.
— Доколкото мога да отгатна, тя се намира във взаимосвързан енергетичен транс, контролиран от Чариса. Ще се оправи, ако можем да разбием обръча. Иначе само Чариса може да я освободи — или по своя воля, или чрез собствената си смърт. Тъй като първото ми се струва невъзможно, трябва да заложим на другата карта. Ето че ни предстои още една битка.
Келсън мрачно кимна. Мислите му се въртяха около онова, което бе научил през последните няколко минути. Той беше наполовина Дерини! И ако действията на майка му бяха знак за това, трябваше да се възползва донякъде от това обстоятелство. В края на краищата, той бе обучен да приема тези сили, да вярва в тях — познаваше дори и някои правила за контролирането им. Ако можеше сега да приложи някои от тях.
Освен това, съществуваха и силите на Брайън — може би те също бяха достъпни. Навярно бяха пропуснали някоя брънка в ритуалното стихотворение. Печатът на Морган не бе печатът на Закрилника. Кой бе тогава Закрилникът? Сега, като се замисли за онези строфи, се досети, че Морган бе наречен Защитник, а не Закрилник в първата част на стихотворението. Значи Закрилникът бе някой друг. А печатът на Закрилника — какво можеше да означава това?
Чариса се завърна на първоначалното си място в подножието на олтарните си стъпала и посочи рицарската ръкавица, стояща все още на мястото, където я бе подхвърлил Морган. Устните й се разтеглиха в мрачна усмивка, за нея нямаше и съмнение, че държи нещата в свои ръце. Келсън не притежаваше силата на баща си. Ако я имаше, щеше да я използва, за да защити майка си. Момчето не бе достатъчно опитно и изкусно да пожертва Джихана само заради ефекта на последната решителна победа. Освен това, тя знаеше добре, че взривната енергия, спасила живота на кралицата, никога не би могла да дойде от съзнанието на полуобучения Келсън Халдейн.
Тя кимна леко на Келсън, щом той зае мястото си на върха на стъпалата и посрещна безстрастно погледа му.
— А сега, Келсън Халдейн, сине на Брайън, ще приемеш ли честното ми предизвикателство да се сражаваш в духа на древния почтен начин на нашите предци, Дерините? Или трябва да те ударя и умъртвя там, където стоиш, да те унищожа като обикновена жертва, без двубой?