Выбрать главу

Келсън кимна.

— Готови сме, милейди Чариса.

Чариса се усмихна и се отдръпна няколко крачки назад, като повдигна ръка и замърмори някакво заклинание. В същия миг иззад гърба й изскочи полукръг от син огън в застрашителна сапфирено ледена дъга и зае половината от големия кръг със знаците на светците.

Тя свали ръце и отстъпи още няколко крачки назад, после направи властно движение към Келсън.

Келсън си пое дълбоко дъх. Сега му предстоеше върховното изпитание. Ако не можеше да отвърне на заклинанията на Чариса, това означаваше, че е изгубил играта, че силите му са изцяло изчерпани. А той не бе почувствал нищо — никакво трепкащо пламъче на познанието, щом бе стъпил върху знака на Камбър. И нямаше да научи нищо, докато не опиташе за пръв път магическото заклинание. Келсън прошепна тиха молба към светеца-отстъпник, върху чийто знак стоеше сега и вдигна високо ръка над главата си в единствено плавно движение, както бе видял да прави Чариса.

Неканени думи напираха на устните му — думи, които никога не бе чувал преди, нисък напев, от който въздухът около него завибрира от енергия в отклик и очерта зад гърба му огнено червена линия — линия, която се огъна в исканата кръгообразна форма и съедини двете арки в пълен кръг, наполовина червен, наполовина син.

Келсън прикри усмивката си и сне ръце, като чувстваше как силата ги изпълва и в съзнанието му нахлуха хиляди заклинания, съдържащи много повече мощ, отколкото се бе надявал. Навред около себе си дочу тиха въздишка на облекчение, щом неговите хора разбраха, че наистина притежава силата на Халдейн.

Ала това не бе всичко. Защото някъде дълбоко, в глъбините на съзнанието си чувстваше мимолетното присъствие на други две същества — Морган и Дънкан. Бегло впечатление за поздравления и доверие озари най-затънтените кътчета на разума му, после отшумя.

Той се усмихна леко и саркастично, забелязал как Чариса вдига вежди, изненадана от отклика на нейното заклинание. Ала той незабавно се концентрира върху онова, което последва, щом Чариса протегна ръце напред и зашепна друг магически напев. Той разбираше езика му и се заслуша внимателно, търсейки в съзнанието си правилния отговор, след като тя свърши.

Гласът на Чариса се разля ниско, но ясно в тишината на катедралата.

Чрез земя и вода, чрез огън и въздух призовавам силите да отбягнат този Пръстен. Изчиствам го сега: нека всички се пазят! Оттук не ще премине живо създание.

Щом Чариса привърши със строфата, Нигел придърпа силно Дънкан за ръкава.

— Дънкан! Усеща ли той какво прави тя? Ако той завърши това заклинание и слее двете арки…

— Зная — прошепна мрачно Дънкан. — Ако това се случи, кръгът няма да се разчупи, освен ако някой от двамата не умре. Така гласят древните правила.

— Но…

— Това се отнася отчасти и за безопасността на околните, Нигел — добави Морган с изнемощял глас. — Ако не съществува затвореният кръг, магията понякога се разпростира извън властта на практикуващите я. Сега те ще призоват фантастично количество енергия, привлечена от какви ли не източници. Уверявам те, че голяма част от онова, което ще видиш, няма да ти се понрави.

— Поне знаем, че Келсън притежава силата на Брайън — прошушна Дънкан, наблюдавайки протегнатите напред ръце на Келсън, също както бе сторила и Чариса. — Никой не е учил момчето на тези неща.

С решителен и нисък глас Келсън отвърна на заклинанието на Чариса.

Затворени във кръг са време и пространство; оттук не може никой да избяга или да проникне вътре някой странник. Когато две са във едно, кръгът изчезва. И сал един освободен е.

При последните думи на Келсън там, където бяха двете арки, бликна виолетов огън и студена виолетова ивица обгради огромен кръг от четиридесетина стъпки — пространството, където щеше да се проведе двубоят. Сякаш по предварително даден сигнал двамата се отдалечиха в срещуположните краища на обръча, на пет крачки от него и на разстояние тридесет стъпки помежду си.

Чариса бързо огледа границите на кръга и леко се поклони. Гласът й отекна глухо сред магическото пространство на сцената на двубоя.

— Милорд Келсън, като предизвикан, имаш правото и привилегията да нанесеш първия удар. Ще се възползваш ли от него, или предизвикващият трябва да започне пръв?

В отговор Келсън се поклони.

— Милейди Чариса, вярно е, че като предизвикан първият удар е мое право и привилегия, но пред лицето на такава нежна предизвикваща отстъпвам реда си. Нека първият удар е твой.

Чариса се усмихна и се поклони, а Нигел отново сръчка Дънкан.