— Какво, по дяволите, прави той? — попита той с дрезгав шепот. — Не бива да й предоставя повече предимства, тя и без това притежава достатъчно.
— Там е работата — промърмори Дънкан. — Но той трябваше да постъпи така. Част от формалните правила на двубоя гласят, че когато предизвиканият е мъж, той трябва да преотстъпи правото на първия удар на жената-противник. Келсън се съгласи да играе по правилата и това е само едно от тях. Не се тревожи. Първите заклинания само опипват почвата между съперниците.
В другата половина на обръча Чариса протегна ръце напред с китки, допрени една до друга. Като си мърмореше нещо неразбираемо под нос, тя раздалечи ръцете си. В същия миг сфера от синя светлина лумна и ярко закръжа във въздуха над нея, постепенно се уголеми, докато не достигна до човешки размери и прие очертанията на сражаващ се мъж.
Формата изкристализира и изобрази син воин в синя ризница с оголен меч в ръка и син щит пред себе си, който се огледа из обръча и забеляза Келсън. После, изригвайки огън и сини изпарения, той насочи глава към младия крал и предпазливо се запрокрадва през кръга.
За миг Келсън се поколеба. После положи лявата си ръка върху стиснатия си десен юмрук и измъкна блестящия пурпурно червен меч. Когато синият воин пристъпи достатъчно близо до Келсън, от лявата ръка на момчето избликна светкавица, прикова на място синия меч и пурпурното острие отсече главата на фантома. Тя рухна на пода с кух звук и привидението, и мечът на Келсън се стопиха. Остана само тънка ивица мъгла от сини изпарения.
Окуражени от бързата победа на своя крал, наблюдаващите издадоха шумен одобрителен възглас, ала бързо замлъкнаха, щом чевръстите пръсти на Чариса се извисиха гневно за ответното заклинание. Още преди да започне чародейството, тъмна мъгла се заизсипва във вихрушка около нея и придоби формата на чудовищен дракон.
Преди да е изрекла още втория магически куплет, Келсън вече зашепна противозаклинание и гъстата вълшебна мъгла се поразсея.
Очите на Чариса помрачняха застрашително, ала тя не отвърна нищо. Бе се надявала на лесна победа, но момчето очевидно бе усвоило много повече, отколкото бе предполагала. Не че се боеше от изхода на двубоя. Този недозрял юноша с току-що открита сила не можеше да победи магьосницата на Дерините, която бе упражнявала изкуството си с години. Ала все пак не съществуваше съмнение, че силата и могъществото й са оспорени.
Търпеливо, тъй като бе на ръба на издръжливостта си, тя подхвана стандартните заклинания, предназначени да омаломощят противника й. Така двубоят щеше да продължи по-дълго, но крайният резултат за нея бе вън от съмнение.
Заклинанията се носеха застрашително във въздуха около кръга: в атака и в защита, парираха се взаимно и нанасяха стремително контраудари пред погледа на наблюдаващите сцената извън обръча. Хората на Чариса стояха безстрастни и безмълвни в средния кораб на катедралата зад гърба на своята господарка, привикнали отдавна към изкуството на магическите й действия, загрижени единствено двубоят да не се проточи по-дълго, отколкото е необходимо. Несъмнено щеше да се наложи да прибегнат към употребата на физическа сила срещу множеството, след като господарката им безславно сразеше този вироглав принц, и те едва сдържаха нервите си пред края на това предвкусвано тържество. Само около петима Мури наблюдаваха битката с истински интерес. Защото те също притежаваха донякъде познания в магическото изкуство и ламтяха винаги от любопитство пред всяко ново заклинание.
Ала сред останалите наблюдаващи царяха далеч по-мрачни мисли. Нигел следеше двубоя обхванат от ужас пред онова, което можеше да се случи, но и обзет от възхищение, а Морган повдигна брадичка, за да погледне наново по-добре, сетне докосна леко Дънкан със здравата си ръка.
— Дънкан…
Дънкан се вгледа в него загрижено, тъй като лицето на Морган бе станало по-бледо от платно и чертите му се бяха изкривили от болка.
— Какво има? Раната по-зле ли е?
Морган стисна зъби и слабо изохка.
— Изгубих доста кръв, Дънкан. Чувствам, че силите ми отпадат. Този взрив от енергия, който отделих, за да спася живота на Джихана, изцеди и последните ми сили.
Дънкан кимна.
— Какво мога да направя за теб? Как да ти помогна?
Морган се опита да заеме по-удобна позиция върху каменните стъпала и при движението се сгърчи от болка, нов спазъм на раната му го накара да изкриви лице.