ВЪЗКРЕСЕНИЕ
(Joseph Anton Schneiderfranken)
Предисловие......................................... 5
Възкресение.......................................... 9
Знанието на мъдреците...................... 19
Закономерност и случайност..…….. 25
Напразни усилия.................................37
Карнавал на окултизма.......................51
Вътрешни гласове.............................. 65
Магията на стража .............................81
Граници, на всемогъществото.......... 95
Новият живот.......................…….....109
Празнична радост............................ 123
Ценността на смеха ....................... 135
Победа над самия себе си...............143
Съвършенство..................................157
ПРЕДИСЛОВИЕ
Едва ли е нужно да обяснявам надълго защо символичното в известен смисъл заглавие на тази книга е заглавие и на първата от нейните дванадесет глави.
Онова, което се предлага в нея, има за цел да изведе душата от гробовен мрак и дъх на гнилост към нейното истинско възкресение.
Мнозина са погребани душевно без изобщо да подозират, че са зазидани в гробница и заобиколени от разтление. —
Други неусетно затъват все по-надъл-боко в мрака на смъртта, понеже се поддават на глупавата страст да изследват Колкото може по-отблизо блуждаещите огньове на гниенето и разложението, докато не ги напусне всяка надежда, че ще намерят някога път, който да ги изведе отново на дневна светлина.
Ето защо на застрашените от такава опасност е нужно да се посочи в яркото зарево на факела къде всъщност се намират те.
Не по-малко нужно е да се покаже на някои наивни търсещи, как с твърдото убеж-
дение, че са открили тайни храмове, те всъщност се готвят да прекрачат прага на мрачни гробници.
Но стига иносказателства!
Вярвам, че смисълът на тази книга ще се разкрие бездруго пред всеки непредубеден търсещ и че той ще разбере защо отделните, завършени сами в себе си, глави са подредени по избрания от мене начин.
Който приеме в себе си тази книга така, както тя следва да бъде приета, няма в никой случай да съжалява, че я е прочел, — вярвам дори, че по-късно той често ще я препрочита, докато не се пробуди за онова „възкресение“, което не е нито необяснимо чудо, нито случайно оказана милост, а отредено от Духа призвание на всеки земен човек!
Вд Yin Ra
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Има истини, които, отхвърлили всяко господство на времето, сияят като вечни звезди в мрачното съществувание на земния човек, за да възвестят на него, отделилия се от Бога, онази Светлина, от която той по своята духовна същност произлиза.
Блажени са, които — макар и подвластни на земните мъки и теглила — дръзват да вдигнат поглед към светлите висини, откъ-дето стига до тях това чудно сияние, изпълващо сърцата им с нетленния си блясък!
Всеки земен мрак ще се разстъпи пред онзи, който крачи из него изпълнен от тази Светлина, и ангели небесни ще му проправят сияйна пътека там, където досега са бродили страховити призраци!--
Ала тежките изпитания са отнели на ‘ мнозина мъжеството да вдигнат поглед от земята и те твърде много се боят да не изгубят сигурната почва под краката си, ако в тях се събуди копнежът да изправят глава.
В ушите им звучат гласове, които ги призовават:
« Заложници на земята сте вие и осъдени на земен гнет!
Откажете се от заблудата, че щяла да ви дойде помощ от някакви сияйни висоти!
Не вярвайте на пустословните приказки, възвестяващи някакво царство на Духа, защото то е измислица на малодушни глупци, принудени като вас да преброждат трънести пустини и опитващи се да забравят с тези съчинени от самите тях басни кървя-щите гнойни рани по своите нозе!»
Колко хора са били вече подмамвани от оглушителния грак на тези гласове и са загубвали всяка надежда за помощ свише, така че земните им дни са се превръщали за тях в безпросветна мъка и безсмислена жертва...
Но и на тях Светлината на Духа би могла да донесе спасение; и за тях би веднага просветнал заобикалящият ги мрак, стига сами да отворят сърцето си за лъчите, стремящи се да стигнат до тях от царството на Духа.--
Веднъж един „пратеник“ на своя „Отец“, когото той нарича „по-голям“ от себе си, бе изрекъл думите:
«Аз съм възкресението и животът: който вярва в мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в мене, няма да умре во веки!»
Той е бил много далеч от каквото и да е намерение да възвести някаква непоклатима верска догма\ говорел е всъщност за себе си и за онова, което е той самият, — достатъчно ясни са думите му, че познава „своите“, както и те на свой ред го познават!