Нуждата от нея не е никога по-голяма,
отколкото във време на тежки грижи и изпитания!
Именно в такова време се потвърждава най-бързо и нейната действеност!
Ала не бива да се мисли, че на човека е дадено да определя пътищата, по които тя ще се изяви!
Тя винаги действува без пилеене на сили и неизменно опира лоста там, където е най-лесно да бъде повдигнат товарът. —
Дори когато човек не знае и не би могъл да знае как може да му се помогне, магията на упованието ще му донесе нужната помощ!--
Хиляди вече са я изпитали, но други стотици хиляди не знаят все още нищо за тази скрита в човека сила...
Ала всеки, който сам направи опит да се възползва от нея, увеличава надеждата, че и други ще се решат на такъв опит, и съдейс-твува на невидимите помагачи да избавят братята му от магията на страха.--
Както страхът е унищожил някога космичната свобода на духовния Човек: — както е причинил „падението“ му от божественото Сияние, така също и животът на земния човек се намира под постоянната заплаха на страха. —
Който допринесе макар и мъничко за прогонването на страха от човешкото сърце, той съдействува на едно велико спасително дело. .
Но да отхвърлим страха съвсем не означава да останем слепи пред лицето на опасността!
Трябва да познаваме заплашващата ни опасност в целия й обсег, иначе не ще можем да я посрещнем безстрашно, защото няма да знаем как да се защитим от нея!---
ГРАНИЦИ НА ВСЕМОГЪЩЕСТВОТО
Към най-неоспоримите догми на всички вярващи — дори когато тяхната вяра се отклонява доста от традиционните религиозни форми — се числи постулатът, че Бог бил „всемогъщ“ във всяко действие, произтичащо от неговата воля.
Един „Бог“ без такова — твърде по земному схващано — „всемогъщество“ е лишен в тяхната представа от най-важния атрибут на божествеността и те са много по-склонни да му припишат всички жестоки инстинкти на собствената си животинско-човешка природа, отколкото да поставят под съмнение всемогъществото на Бога, в когото вярват.
Те са измислили своя „Бог“ по една ан-тропоморфна схема и виждат в него не извисеното над всяка индивидуалност Битие, а едно повече или по-малко съвършено „виеше Същество“, и правят логическия извод, че това Същество трябвало непременно да притежава безгранично могъщество, за да бъдело признато за „виеше“.
С помощта на най-невероятни софизми човек се опитва да скрие от самия себе си, че един „всемогъщ“ — буквално: способен да стори всичко — Бог би бил истинско чудовище, щом понася спокойно всички мъки и зли-ни, всички жестокости и безчестил на тази земя, след като има силата да ги отстрани и предотврати...
Трябва да ни постигне някакъв ужасен удар на съдбата, който да ни накара да страдаме, без да се чувствуваме виновни, за да осъзнаем — макар и далеч невинаги — противоречието, съдържащо се в представата ни за Бога.
Но като отказваме да признаем, че сами сме заложили това противоречие, което няма нищо общо с Действителността, ние възроптаваме срещу този по сатанински жесток, измислен от самите нас Бог, ако не предпочетем по-радикалното решение и не отхвърлим като глупост и самозаблуда всяка вяра в Бога, всяка вяра в една извисена над човека Духовност.
Не минава нито ден, в който безброй хора по цялата земя да не въстават против своя въображаем Бог, понеже вярват, че именно той им е отредил сполетелия ги тежък жребий.
Само от немай-къде или с една огорчена, помръкнала от страхове вяра човек търси нелепа утеха в известни верски постулати, опитващи се да представят жестоката му съдба като последица от „неизповедимата премъдрост Божия“ и като проява на божествена Любов: —
« Господ наказва, когото обича!»
Малцина съзнават колко кощунствено и богохулно е подобно утешително клише...
Чудовищен наистина е този „Бог“, който не намира друг начин да изрази любовта си, — ала той живее само по милостта на човешкото въображение, защото подобен „Бог“ не съществува нито в безкрайното космично пространство, нито в царството на Духа, нито където и да е другаде извън човешките мозъци!