Близко до ума е, че толкова много хора с тежък жребий предпочитат да гледат на вся-ко свидетелство за една извисяваща се над всичко земно Божественост като на илюзия, измама и празен блян, вместо да продължат да вярват в „Бог66, способен да измъчва „от любов66...
Но колко различна от подобна антро-поморфна представа за Бога е вечната Действителност!
Един-единствен елемент от тази представа отговаря на Действителността: че „Бог е Любов66 и че всеки, „който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него“.
Миражът, приписващ грубо материално „всемогъщество66 на Божеството, се разсейва без остатък в истинската божествена Светлина, както мъгливите изпарения над блатната повърхност се разтварят в светлината на земното слънце!
Абсолютното вечно Битие, което единствено заслужава истински името „Бог“, е
единно и неделимо в себе си, въпреки че се проявява в безкрайна множественост.
Как би могло само да отрече себе си в коя да е от своите форми на проявление!? —
В целия Космос не съществува нищо, което да не е е крайна сметка една от формите на проявление на вечното Битие, пребъдващо в себе си в Любов, докато проявените сили „кръжат“ около него във вечно движение.
Това вечно Битие е само на себе си „закон“ и „норма“ и всички наистина безкрайно разновидни сили, служещи на неговото проявление, макар и ярояшво-поставени еманации, съществуват вечно само в неговото Битие и не биха могли никога да сътворят противостоящото битие, тоест проявения живот, без това вечно Битие...
Така всяка сила се управлява единствено от присъщия на вечното Битие „закон“ и носи неизменни в себе си своите възможности за действие, въпреки че в течение на неизмеримо дълги за земната представа периоди комбинациите от тези силови въз-
действия, които вярваме, че сме опознали като „природни закониЩ търпят определени промени, оставащи незабележими за човека, понеже неговите наблюдения на тази земя не могат да обхванат такива периоди от време.
Но докато дадена комбинация от силови въздействия — наречени от нас „природни закони“ — не се разпадне отново, тя не може да бъде отречена от вечното Битие, тъй като и тя се основава единствено на него, а то никога не би отрекло самото себе си.
Тук именно границите на въображаемото божествено „всемогъщество“ са: — вечно ненарушими дори от вечното Битие!
Или —■ казано на езика на простодуш-ния вярващ: — Бог би се разгневил срещу самия себе си, ако божествената воля искаше или можеше да се противопостави на начина на действие на земните сили, тъй като нормата и законът, управляващи тези сили, са определени от същата божествена воля. —
В тази сфера съвършенството не е искано от божествената воля: — и не би могло да бъде искано от нея, защото съвършенство може да има единствено в чистото, абсолютно Битие, а не в неговото външно противо-стояние, което наричаме „проявен“ живот.
Уникалността на абсолютното Битие изключва по необходимост възможността да се постигне съвършенство в проявения живот.
Всеки „проявен“ живот е всъщност само „отражение“ на определен аспект в чистото, абсолютно Битие и както физическото слънце би могло да бъде наречено „съвършено“ в сравнение с огледалното си отражение върху спокойната водна повърхност, така и вечният Първообраз на всяка формираща сила, действуваща в „проявения“ живот, може единствен да бъде съвършен във вечното Битие, — а не неговата сътворена и познаваема като явление противопоставеност.