И това беше всичко. Може би щеше да си спомни още нещо, но се съмняваше. Имаше чувството, че това е всичко. Все още не знаеше дали Ан е оцеляла след онази рана. Не знаеше какво е станало с Холмс, но начинът, по който сестрата от интензивното отбягна погледа му при споменаването на името, бе силно смущаващ.
Отговорите не закъсняха.
Тони Феро и Санди Марина дойдоха във времето за свиждане. И двамата бяха образец на загриженост и тъга. Артър не ги беше виждал от последната сбирка на Граал чешитите в „Беър Ин“ в Оксфорд. Санди беше професор по религиознание в Кеймбридж — бляскава, жизнена червенокоска към четиридесетте, с остър язвителен ум и подходящ за него смях. Тони беше същински мечок с голяма гъста брада и шкембе, стърчащо над неизменната плетена жилетка. Макар още да нямаше петдесет, преждевременно прошарената коса го правеше да изглежда по-стар. Двамата със Санди пристъпиха неловко, сякаш не знаеха как да се държат и какво да кажат.
Артър ги помоли да сложат паравана между него и другия пациент и да си придърпат столове. По израженията им и по сълзите на Санди беше ясно, че Холмс е мъртъв. Той протегна ръка и Санди я взе в своята.
— Казаха ни, че може да не си спомняш нищо — рече тя.
— Не си спомнях, но вече си спомням. Всичко се върна. Но никой не ми казва какво е станало с Ан и Ендрю. Моля ви.
Приятелите му се спогледаха с мъка, след което Тони кимна и се помъчи да прочисти стегнатото си гърло.
— Извършителят е подпалил къщата. Мислят, че е използвал бензин от гаража на Ендрю. Един съсед видял пламъците и успял да отвори входната врата. Намерил те в коридора и успял да те измъкне навън. Не могъл да стигне до тях. Пожарникарите открили телата им, след като угасили пламъците. Във вестниците пише, че и двамата били простреляни и вероятно са били мъртви преди избухването на пожара. Няма ги, Артър. Отидоха си.
Тримата тихо плакаха в продължение на няколко минути, докато Артър не започна да кашля болезнено и Санди настоя да излязат, докато не се успокои. Минута по-късно той ги извика обратно и попита дали извършителят е бил заловен.
— Не — отвърна Санди. — Казаха ни, че полицията нямала заподозрени. Търсят един или повече взломаджии.
— Взломаджии? — възкликна Артър. — Нямаше никакви взломаджии.
— Какви тогава? — попита Тони.
— Беше само един човек. И определено не беше взломаджия. Търсеше Граала.
— Какво искаш да кажеш? — загрижено го погледна Санди.
— Влязъл е в къщата, след като излязохме да вечеряме навън. Върнахме се по-рано, защото на Ан й стана зле. Изненадахме го и той извади пистолет. Беше взел лаптопа на Холмс и една от папките му от кабинета. Искаше документите, които Холмс открил неотдавна.
— Какви документи? — изненада се Тони.
— Холмс ми звънна преди няколко дни и сподели, че е направил ново откритие. Нещо наистина важно. Спомена, че било свързано с мен, колкото и невероятно да звучи. Каза, че според него Граалът наистина може да бъде открит и че се нуждае от помощта ми.
— Но откъде е научил това онзи човек? — изуми се Санди.
— Той каза, че някакви заинтересовани групи — точно така се изрази — са подслушали разговора ни.
— Че кой би се интересувал от Граала по такъв начин, по дяволите? — изруга Тони. — Това е някакъв си проклет исторически артефакт, който може дори да не съществува! За нас беше като хоби, чудесно занимание за ума, може би велико метафорично дирене.
— Ако съществува и бъде намерен, би могъл да има значителна парична стойност — обади се Санди.
Тони кимна.
— Но въпреки това — да убиеш заради него, без изобщо да е намиран? Вижда ми се абсолютно безсмислено.
— Просто ви предавам какво каза мъжът.
— Холмс показа ли ти какво е намерил? — попита Санди.
Артър поклати глава.
— Смяташе да го направи след вечеря. Така и не се стигна дотам.
— Всичко е изгоряло — поклати глава Санди. — Абсолютно всичко. Чудесната му библиотека, всичките му книжа. Може би никога няма да разберем какво е открил. Малка трагедия върху далеч по-голяма.
На отворената врата се почука и в стаята влязоха двама мъже в костюми.
— Извинете за прекъсването — каза единият. — Аз съм инспектор Хобс от полицейското управление на Темс Вали, а това е сержант Мелтън. Бихме искали да поговорим с господин Мелъри, ако може.
Санди се наведе да целуне Артър, а Тони го потупа по рамото.