Още беше в градината, когато чу звънеца на входната врата. Изтри обувките си на изтривалката и прекоси къщата, като взе бухалката за крикет и надникна през новата шпионка, преди да отвори. Беше инспектор Хобс, кисел както винаги.
— Можете ли да ми отделите минута, господин Мелъри.
— Влизайте. Кафе? Тъкмо съм го сложил.
— Благодаря, не.
Влязоха в дневната. Хобс се огледа, без да сваля шлифера си.
— Хубаво местенце си имате — отбеляза той.
— Благодаря.
Полицаят забеляза розовата газена лампа на бюфета и я взе.
— Много е хубава. Антика?
— Не, нова е. Върши работа, ако случайно спре токът. С какво мога да ви помогна?
Хобс върна лампата на мястото й.
— Разследваме серия грабежи с взлом във и около Оксфорд и исках да ви покажа някои снимки на потенциални заподозрени. Може би ще разпознаете сред тях и вашия нападател.
Артър остави чашата си и поклати глава.
— Не знам колко пъти трябва да ви го казвам. Случилото се не беше грабеж.
— Пазим официалните ви показания. Налага се обаче да работим с факти. Като следователи сме убедени, че домът на професор Холмс е бил обект на грабеж с взлом. Станали са и други обири в университета. Възможно е извършителят да е виновен и за обира в университетския кабинет на професор Холмс, като при проникването си там е научил домашния му адрес.
— Вижте, аз… — започна Артър, но Хобс го прекъсна.
— Наскоро на един антиквар в Рединг били предложени подозрителни сребърни предмети и човекът се обади в полицията. Вещите несъмнено са принадлежали на професор Холмс. Идентифицирахме мъжа, който се е опитал да ги продаде — наркоман, който е бил на лечение в нощта на убийствата. Сдобил се е с предметите от някакъв подозрителен тип, който пък ги е получил от друг не по-малко подозрителен. Тази чудесна верига от боклуци засега не ни е довела до никъде, но потвърждава становището ни, че става въпрос за обир.
— Продължавате да не обръщате внимание на Граала — отбеляза Артър. Не звучеше обезсърчено, а само уморено.
— Честно казано, намирам идеята, че това ужасно престъпление е свързано по някакъв начин с издирването на Светия Граал, за… чудата. Не това искате да чуете, но е истина. А сега бихте ли прегледали снимките на заподозрените? Сред тях са и споменатите вече наркомани.
Артър въздъхна и прегледа фотографиите. Изобщо не се изненада, че неговият човек не фигурираше на нито една от тях.
— Несъмнено сте наясно, че никой от тези хора не прилича ни най-малко на човека от полицейския портрет — каза Артър.
— Разбирам. Както знаете, пуснахме портрета във вестниците, но това не доведе до никакви резултати.
— Да не би да искате да кажете, че изобщо не вярвате на показанията ми?
— Просто продължавам да твърдя, че сте получили гаден удар в главата.
— А поне направихте ли си труда да проверите дали някой е подслушвал телефона на Ендрю Холмс или моя?
— Да, направихме си труда. Няма нищо такова.
— Добре, ясно — сопна се раздразнено Артър. — А сега, ако ме извините, имам други неща за вършене.
Хобс тръгна към изхода, но спря и погледна бухалката за крикет.
— Още ли си мислите, че ви следят, господин Мелъри?
— Защо да си правя труда да ви казвам какво си мисля?
— Е, добре. Имате визитката ми, ако пожелаете да говорите с мен.
След посветен на градинарство ден Артър реши да използва и останалата си енергия. Навлече екипа за бягане и излезе в прохладния сумрак. По улицата минаваха малко коли, но въпреки това прояви предпазливост и остана на тротоара. Любимото му място за лек крос напоследък беше градинката край Лангборо Роуд, която се намираше наблизо.
Хълбокът се обаждаше при всяко стъпване с левия крак, но Артър се опита да изключи дискомфорта и да се съсредоточи върху прелестта на вечерния въздух.
Когато зави по Феървю Роуд, смътно си даде сметка, че отзад го приближава някаква кола, и се дръпна по-навътре на тротоара. Трябваше да пресече, за да стигне до градинката — лесна работа дори през деня, тъй като улицата беше съвсем тясна. Нямаше насрещно движение, а колата зад него също не се чуваше. Но когато стигна средата на платното, чу рева на двигател и изведнъж се озова в ярката светлина на фарове.
Някаква голяма кола се носеше към него и не намаляваше.