— Не съм чак толкова интересен — сдържано възрази Артър.
— Тук е свободна от скромност зона! — настоя Харп. — Завършил си с отличен химия в Бристол, адски те бива в маркетинга според Мартин Аш, потомък си на човека, поставил крал Артур на картата, интересуваш се от история и си нещо като изследовател. Това те прави направо ренесансов човек, Артър. А аз харесвам ренесансовите хора. Заслужава си да познаваш такива.
— Благодаря, сър.
— Стига с тия глупави обръщения. За теб съм Джеръми. Значи си запален по Граала, така ли?
— Да. Темата много ме интересува.
— Аз самият също си падам по Граала — каза Харп и посегна към чашата си вино.
— Така ли? — оживи се Артър. — И откъде се е появил този интерес?
— От работа без игри се затъпява. Още когато се занимавах ден и нощ с физика, имах и други интереси. Този специално май се появи след прочитането на „Смъртта на Артур“ от твоя прародител, когато бях ученик. Търсенето на Граала е много примамливо нещо, нали? Символ на всички дирения в живота. От време на време задълбавам в темата, макар че познанията ми по нея едва ли могат да се сравняват с твоите.
— Напълно съм съгласен, че темата е привлекателна — каза Артър. — Макар че според някои хора търсенето на Граала е нещо повече от символика.
— Ти сред тях ли си? — попита Харп, докато вземаше месо от подноса, предложен от прислужника.
Артър избегна въпроса.
— Както сигурно знаете, католическата църква непряко признава потира в катедралата във Валенсия за истинския Граал, затова може да се твърди, че истинският артефакт вече е намерен.
Харп се разсмя.
— Но ти не вярваш на тези твърдения, нали? Личи ти по изражението.
— Нито за миг! — отсече Артър. — Артефактът несъмнено е много интересен. Все пак е от първи век и несъмнено е изработен от близкоизточен ахат, но никой от сериозните изследователи на Граала не вярва, че потирът от Валенсия е оригиналът. Мога да продължа, разбира се. — Артър погледна към госпожа Харп и размисли. — Но се опасявам, че ще бъде малко досадно за съпругата ви.
— Глупости! — възкликна Харп. — Това е много по-интересно, отколкото да си приказваме за времето или за неодимови магнити! Съгласна си, нали, Лилиан?
Госпожа Харп си наля още вино и се усмихна едва-едва.
— Правиш много провокативно изявление в онази статия — продължи Харп. — Пишеш, че имаш известни идеи къде може да се намира Граалът.
— Така е.
— Разкажи ми повече.
— Ами, проучването не е само мое, член съм на неформална група търсачи на Граала, повечето учени. Срещаме се от време на време да споделяме идеи. — Артър млъкна и избърса неканената сълза, която внезапно избликна в крайчеца на окото му.
— Добре ли си? — попита Харп.
— Извинете — побърза да каже Артър. — Просто основателят на групата и съпругата му са хората, които бяха убити.
— Разбирам. Ужасно, ужасно — промърмори Харп и жена му го повтори като папагал.
— Ендрю Холмс беше професор в Оксфорд. Неотдавна направил значително откритие, след като попаднал на интересен средновековен документ.
— Да? — подкани заинтригувано Харп и остави приборите си.
— Не би трябвало да говоря много за това, тъй като той не е публикувал откритията си. На Ендрю едва ли би му харесало някой да оповести новината преждевременно.
— Можеш да ми имаш доверие, Артър — увери го Харп. — Пък и пред кого бих могъл да се разприказвам? Имаш думата ми на джентълмен и твой шеф, че ще си мълча.
Артър погледна към госпожа Харп.
— Изобщо не е нужно да се притеснявате за мен — обади се тя. — Почти не ви слушам.
— Продължавай — настоя Харп.
— За съжаление, не съм сигурен, че някой някога ще научи изцяло подробностите около откритието му, защото пожарът е унищожил всичките му документи. Ето обаче какво ми каза на мен. Както знаете, търсенето на Граала е влязло в общественото съзнание чрез литературата за крал Артур. Томас Малори може пръв да е повдигнал темата през петнайсети век със „Смъртта на Артур“, но всеки знае, че той се е опирал на по-ранни творби.
Харп ги изброи почти механично:
— „Разказ за Граала“ на Кретиен дьо Троа, „Роман за Граала“ на Робер дьо Борон и „Парсифал“ на Волфрам фон Ешенбах.
Артър млъкна поразен.
— Явно сте нещо повече от обикновен любител — рече той, когато най-сетне дойде на себе си.