— В никакъв случай, уверявам те. Просто съм благословен или може би прокълнат с фотографска памет. Когато нещо стигне до мозъка ми, то си остава там.
— Мен питайте — обади се жена му без никаква следа от чувство за хумор.
— Е, вие изредихте трите важни текста от дванайсети век — два френски и един немски — отбеляза Артър. — Разбира се, имало е и други версии през вековете преди голямата творба на Малори, но истински интересният въпрос е защо първоначалните три ръкописа се появяват в рамките на едно-две десетилетия един от друг? Съвпадение ли е това? Може би първият автор, Кретиен дьо Троа, е вдъхновил разни подражатели? Или има някакво друго обяснение?
— Подражатели ли? — учуди се Харп.
— Е, може би думата не е най-точната, защото всяка книга представя своята уникална версия за историята на Граала.
— И вие смятате да предложите алтернативно обяснение, нали?
— Категорично. Както несъмнено знаете, освен катедралата във Валенсия, има и още много други предполагаеми хранилища на Граала.
— Извън теорията, предложена в „Шифърът на Леонардо“ — закачливо рече Харп.
— О, само не това, моля ви — разсмя се Артър. — И тъй, освен Валенсия, най-често сочените места са параклисът в Рослин в Шотландия, Гластънбъри Тор в Съмърсет, Оук Айлънд в Нова Скотия и манастирът Монсерат в Испания. Монсерат може би е особено интересен, тъй като тамошните монаси отдавна защитават идеята, че манастирът е точно Мунсалвеше, замъкът на Граала в „Парсифал“. Макар че Монсерат е бил проучван подробно от мнозина търсачи на Граала, Ендрю Холмс винаги е предпочитал манастира поради различни исторически причини. Преди няколко месеца монасите му дадоха пълен достъп до средновековната си библиотека, което е доста необичайно. В едно фолио, останало недокоснато сигурно в продължение на деветстотин години, той попаднал на писмо от хиляда сто седемдесет и пета година до абата на манастира, в което се изказва благодарност за гостоприемството по време на поклонническо пътуване. Писмото било подписано от трима души — Кретиен дьо Троа, Робер дьо Борон и Волфрам фон Ешенбах.
Харп преглътна.
— Нима и тримата са били на едно и също място по едно и също време? Изумително. В писмото има ли нещо друго освен благодарности? Споменава ли се нещо за Граала?
— Не зная. Холмс така и не сподели съдържанието му с групата. Винаги си пазеше ревниво картите. Мисля, че е очаквал да предизвика сензация, когато се почувства готов да представи труда си. Но по езика на тялото му личеше, че вече категорично е преминал в лагера на онези, които смятат, че Граалът е в Монсерат.
— Имал ли е копие на писмото?
— Мисля, че монасите са му позволили да го фотографира. Но снимката я няма. Иска ми се някой ден да тръгна по стъпките му и да видя писмото на живо. Може би ако Мартин Аш ми даде дълга отпуска…
— И този Холмс само това ли ти разказа за проучванията си върху Граала?
Въпросът се стори странен на Артър.
— Той всъщност е направил ново откритие, което неимоверно го вълнуваше. Канеше се да го сподели с мен вечерта, когато беше убит. Боя се, че отнесе тайната в гроба си.
— Колко жалко — промълви Харп. — Може би някой ден ще бъде преоткрито. Струва ми се вероятно.
— Джеръми — умолително рече жена му, — запази малко и за утре, става ли?
Той кимна.
— Лилиан е права, разбира се. Да хапнем пудинг и да поговорим за нещо, което е интересно за всички ни. Ще се върнем отново на темата по време на сутрешния чай. По кое време искаш да започнеш търсенето си?
— Колкото се може по-рано. Четиристотин акра е сериозна площ.
— И какво се надявате да откриете? — поинтересува се госпожа Харп.
— Каквото и да е, стига да е по-интересно от ръждясала консервена кутия боб — отвърна Артър. — През деветдесет и втора недалеч оттук, в Хоксни, един любител с металотърсач намери съкровище от близо петнайсет хиляди златни, сребърни и бронзови римски монети насред полето. Британският музей изкупи сбирката за близо два милиона. Нещо подобно определено би ми се отразило чудесно.
— Ще ми се да можех да дойда и аз — въздъхна Харп. — Само че трябва да присъствам на някаква проклета земеделска среща. Човекът при портата, Хенгст, ще бъде наоколо, ако имаш нужда от нещо. Да пийнем по бренди, а?
— Разбира се — съгласи се Артър.
Харп погледна нагоре към пустата галерия на музикантите, сякаш се вслушваше в преплитащите се мелодии на невидим струнен квартет.