— Правете каквото смятате за нужно, Мелъри. За довечера с жена ми имаме друг ангажимент. Вечерята ще ви бъде сервирана в стаята ви. Би било уместно да напуснете рано сутринта при първа възможност.
8.
Следващите две седмици се завихриха като торнадо, което свари Артър абсолютно неподготвен. Подобно на повечето големи неща, лудницата започна с нещо съвсем малко — едноминутен разговор с репортер на вестник.
Но погледнато отстрани, верижната реакция бе започнала в Съфолк в момента, когато металотърсачът запя в слушалките му. Артър бе сигурен, че в най-добрия случай се намира в средата на серия от лавинообразни събития. А в най-лошия нещата тепърва започваха.
Както беше предположил, екипът от археологическото дружество на Съфолк пристигна рано в неделя сутринта, преди да си е заминал. Хенгст се опита да отпрати археолозите, но след заплаха за намеса на полицията портата мазно се завъртя на пантите си. Охранителят наблюдаваше от разстояние как екипът прави предварителни проучвания и развълнувано показва всяка нова находка на Артър. Харп не се появи през цялата сутрин.
Заровените предмети наистина се оказаха англосаксонски, смесица от военно снаряжение и накити. Шефът на дружеството Питър Сандърс, въздълъг ерудиран тип, предположи по гъстотата на находките, че след като работата приключи, ще разполагат с няколкостотин изделия. Оказа се прав. Разкопките продължиха четири дни и всяка вечер Сандърс бе така любезен да праща на Артър имейли с прикачени снимки на почистените артефакти. Окончателният им брой се оказа 663 — ефеси и дръжки на мечове, ножници, токи на колани, кръстове и пръстени. Някои от находките, особено брошките, бяха болезнено изящни изображения на птици, змии и гущери. Съдейки по струпването на находките, Сандърс предположи, че някой лорд от Източна Англия или може би онзи, който го е ограбил, е заровил през осми век два чувала в гората с неосъщественото намерение да се върне за съкровището.
Естествено, Артър знаеше, че находката ще бъде оценена доста високо, но предварителната оценка от четири милиона лири направо го зашемети. Съветът на графство Съфолк направи опит да запази откритието в тайна, докато не се появи подходящ момент за пресконференция, но новината изтече като вода от сито и един прекрасен ден Артър получи обаждане от журналист, някой си Лорънс Кол от „Дейли Мейл“, който знаеше на практика всичко, което можеше да се знае. Журналистът говореше задъхано по телефона, сякаш се мъчеше да се вмести в някакъв краен срок.
— Е, господин Мелъри, какво е да направи човек откритието на живота си?
— Направо невероятно, повярвайте. От години се занимавам с търсене на съкровища, но не съм попадал на нещо особено. Не мога да ви опиша колко съм щастлив.
— Греша ли, или сте същият онзи Артър Мелъри, чието име нашумя покрай ужасната случка в Оксфордшър през март?
— Боя се, че не грешите.
— Явно времената при вас напоследък са наситени със събития, а?
— Уви, така е.
— Е, оставам с впечатлението, че се оправяте. Значи работите за доктор Джеръми Харп.
— Да. Занимавам се с маркетинг в „Харп Индъстрис“.
— Попадна ми фирменият бюлетин, в който пише за вас. В него се твърди, че сте потомък на човека, написал „Смъртта на Артур“.
— Така се говори в рода ми. Направих някои генеалогични проучвания, но не стигнах до категорични резултати.
— Значи потомъкът на човека, направил крал Артур прочут по целия свят, намира съкровище, което спокойно може да е от времето на крал Артур.
— Ами, по-разпространеното мнение е, че крал Артур е живял няколко века преди съкровището от Бинфорд.
— И все пак достатъчно близо, нали така? Важното е историята да е занимателна и забавна. Онзи археолог, Сандърс, ми каза, че Британският музей иска да откупи находките от вас. Давахте ли си сметка, че вашият дял може да възлиза на два милиона? Подобна новина не ви ли окрилява?
Артър много добре си спомняше как се беше почувствал в онзи момент. Беше направил изявлението си и изобщо не съжаляваше. Просто му се искаше да не беше нагазвал толкова надълбоко.
— Категорично няма да приема нито пени. Съкровище като това принадлежи на страната. То е наше общо наследство. Парите може да ми се полагат по закон, но твърдо съм решил да даря сумата на Британския музей.
В последвалата пауза Артър чу как журналистът яростно трака на клавиатурата си.