Направо не можеше да повярва — той, човекът, който винаги бе предпочитал да стои настрана от общественото внимание, сега трябваше да понася съсипващите атаки от страна на карикатуристи, блогъри и най-различни водещи, които го наричаха най-надутия и недосегаем човек във Великобритания, въплъщение на всичко гнило у богаташкия елит. Не беше имал представа, че случайно изпуснат коментар пред някакъв си репортер може да го превърне в карикатура. И това със сигурност нямаше да се случи, ако не беше нелепо алтруистичната позиция на Артър Мелъри. Беше се надявал доста наивно, че промяната в позицията му относно съкровището ще възстанови имиджа му — това така и не се случи. Публичност от този сорт беше последното, което искаше. Особено сега.
Разкъса месото, като вътрешно кипеше от ярост. Но в това пияно състояние гневът му се насочваше към всички онези, които го бяха подценявали през живота му. Макар да бе по-богат от повечето богаташи в коридорите на властта, неговите пари бяха нови, спечелени в мръсния свят на съвременния бизнес. Не беше един от тях. Беше северняк. Баща му бе най-обикновен земемер, а дядо му — монтьор на тръби.
Като дребосък с повече мозък, отколкото мускули, беше свикнал с подигравките и побоите. Но здравата работа и изобретателността му го бяха издигнали от бедността до редиците на свръхбогаташите. С богатството си беше купил място в повечето елитни клубове, но в действителност мястото му не беше в тях. Беше започнал да мрази самодоволните кучи синове с техните подходящи училища, правилни акценти и противните им шегички за затворени кръгове.
Но той, а не те, беше член на най-затворения клуб на света и това открай време му осигуряваше чувство за вътрешно превъзходство. Малко след като навърши четиридесет, видният унгарски учен Андраш Сомоги се свърза с него и му предложи да влезе в един необичаен кръг от елитни физици.
И сега, когато мозъкът му бе накиснат в алкохол, той си помисли: „Аз съм кем! Не го забравяй, Джеръми. Не го забравяй нито за миг. И ако успеем да открием Граала, ще си отмъстя на всички тях“.
Телефонът иззвъня и го върна рязко в слабо осветената кухня.
— Лилиан, телефонът! — извика той.
Отгоре нямаше отговор. Харп извика отново, после изруга и стана да вдигне.
— Харп — грубо рече той.
— Джеръми. Андраш е.
Сомоги рядко звънеше и Харп положи усилия да сподави въздействието на алкохола. Годините на Сомоги се трупаха и напоследък той не бе така активен както навремето, но въпреки това си оставаше властен и вдъхваше страхопочитание.
— Андраш, какво мога да направя за теб?
Унгарският акцент бе тежък и тромав.
— Разтревожени сме, Джеръми. Обаждаха ми се.
— Разбирам.
— Не одобряваме натиска, на който си подложен. Знаеш, че не желаем никой от нас да се ползва с подобен род внимание. Спечели Нобелова награда — чудесно. Но да влезеш в таблоидите заради нещо подобно никак не е чудесно.
— Допуснах грешка, Андраш. Не биваше да разговарям с онзи репортер. Историята със съкровището беше глупост от моя страна.
— Да, определено е глупост. Какъв напредък имаш относно Граала? Аз съм стар човек. Не разполагам с цялото време на света. Искам да го намеря.
— Аз също. Нека го кажа така, Андраш. От години се чувствам като кукловод на Мелъри. Помниш ли какво казах, когато се включи в групата на Холмс? Когато установихме, че има голяма вероятност да е потомък на Томас Малори?
— Каза, че искаш да го опознаеш по-добре.
— Да. Имах силно предчувствие, че един ден ще се окаже полезен за нас. Затова подръпнах конците и му осигурих работа в компанията си. Затова продължавах да дърпам конците и следях телефонните му разговори и имейлите му. А сега стана тази глупост със съкровището. Тя ми дава възможност да подръпна още веднъж конците, при това доста здраво.
— В какъв смисъл?
— Никак не ми е приятно да го казвам, Андраш, но имаме две хиляди години история на провали. Ние сме преуспели учени, но калпави детективи. Артър Мелъри има отличната възможност да преоткрие онова, на което се е натъкнал Холмс, и да продължи напред. Във вените му тече кръвта на Томас Малори. Насадихме в сърцето му страх от смъртта. Единственото, което му трябва, е повече време, за да търси Граала. Смятам да използвам фиаското със съкровището, за да се погрижа да разполага с цялото време на света.
Артър седеше зад компютъра си и работеше по сделка със сингапурски доставчици, когато Пам почука на вратата му.