— Мартин иска да те види.
— По какъв въпрос?
— Не каза.
Ако искаше да побъбрят за нещо, Аш обикновено го спираше в коридора или след някоя среща. Важните разговори винаги се насрочваха предварително и затова Артър премисли различни сценарии, докато вървеше към кабинета му. Може би имаше някакъв проблем с бюджета. Или е получил отзив от клиент, с който иска да го запознае.
Аш по принцип беше общителен тип и по старателния начин, по който избягваше погледа му, Артър разбра, че има някаква неприятност.
— Какво става, Мартин? — попита той, докато сядаше на мястото за подчинени — двойното кресло.
Преди Аш да успее да отговори, на вратата леко се почука и в стаята влезе Сюзан Брент.
— Съжалявам, че закъснях — извини се тя и седна, като също избегна подозрителния поглед на Артър.
Младият мъж се намръщи.
— Среща с шефа ми без предварителна уговорка и в присъствието на „Човешки ресурси“. Това не може да е за добро.
Аш драматично въздъхна и разпери безпомощно ръце. Жестът му изглеждаше заучен.
— Ще го кажа направо. Има реорганизация. И тя засяга теб.
Артър събра сили.
— Добре.
— Бордът иска опростяване на системата, по-големи рационализации, съкращаване на разходите и тъй нататък. Следващата година може да се окаже доста напечена.
— Моите прогнози показват обратното, Мартин. Ти сам се съгласи с резултатите.
Аш приличаше на пациент, чакащ реда си за операция на хемороиди.
— Не е задължително да е напечена за твоя отдел. Проблемът засяга цялата компания. Така или иначе, взе се решение твоят отдел да се слее с отдела на Стю Гелфанд. И Стю ще го поеме.
Артър усети как вратът му пламна от надигналия се гняв.
— Групата на Стю е с два пъти по-малки приходи и с два пъти по-малко хора! Освен това аз съм от по-отдавна на тази работа. Това е абсурд, Мартин!
— Разбирам те, Артър. Уверявам те, че възразих, но решението бе взето на по-горни нива.
— Кой друг ще бъде освободен?
Аш се извърна и погледна през прозореца.
— Засега само ти.
— Знаеш за какво става дума, Мартин — кипна Артър. — Разбирам, че може и да не искаш да го признаеш, но това е откровено отмъщение заради избухналия скандал около доктор Харп и съкровището. Никога не съм имал намерение да го злепоставям и правя всичко възможно да избегна вниманието на медиите. Взех решение според съвестта си. Той направи онова, което сметна, че е най-добро за него самия, и аз не го съдя. Но подобна разправа е неправилна, Мартин. Неправилна.
Аш мълчеше и затова Сюзан взе думата. Чувстваше се неудобно и явно полагаше усилия да говори делово.
— Всеки път, когато една компания реши да оптимизира работата си, има жертви, но мога да те уверя, че това решение няма нищо общо с каквото и да било друго, освен с финансови и стратегически цели.
— Сюзан е права, Артър — добави Аш. — Нямам никакви сведения решението да идва от доктор Харп. Той винаги е бил твой поддръжник. Знаеш ли изобщо как стана така, че постъпи на работа тук?
— Прочел си нещо, което съм писал в университета.
— Доктор Харп всъщност го прочете и ми го предаде. Каза, че си личи талантът, и беше прав.
Артър се наведе напред.
— Нямах представа, но нещата си остават същите. Това е грубо отмъщение, защото съм го злепоставил.
Сюзан започна да плещи възмутено и Артър я прекъсна.
— За бога, стига с този наставнически тон. Виж, Мартин, винаги съм те уважавал. Съжалявам, че си изгубил кураж. Това е ясен случай на несправедливо отстраняване и смятам да отнеса въпроса в съда.
Сюзан постави пред него плик и се усмихна фалшиво.
— Сигурна съм, че си разочарован и несъмнено ядосан, Артър. Това е напълно разбираемо. Компанията желае да се раздели приятелски с теб и да избегне евентуални съдебни спорове, които само биха попречили и на двете страни да работят пълноценно и да продължат напред.
— Изплюй камъчето, Сюзан — озъби се Артър. — И ми спести заучените си речи. Какво ми предлагате?
Незабавно го запознаха с условията. Тлъста сума, равняваща се на осемнайсет месечни заплати, и бонус със съответните вноски за пенсионно осигуряване, както и възможност да ползва служебната си кола през следващите шест месеца. Плюс отлични препоръки. В замяна той се съгласяваше да не предприема съдебни стъпки срещу „Харп“, нито да злепоставя публично компанията.