Артър поклати глава. Условията си ги биваше. Никой тук не беше напускал с подобен пакет. Искаха да го разкарат и да бъде тихо забравен. Ако започнеше дела, те щяха да се проточат безкрайно и щеше да е късметлия, ако изкопчи и половината. Той взе плика.
— Приемаш ли? — настоя Сюзан.
— Ще приема, но и двамата трябва да се засрамите от себе си. Кога влиза в сила споразумението?
— Незабавно — отвърна Сюзан. Изглеждаше така, сякаш искаше проблемът да бъде приключен колкото се може по-скоро. — Охраната ще бъде в кабинета ти, за да наблюдава прибирането на личните ти вещи.
— Страхотно. Защо не ме снимаш как си прибирам нещата и не пуснеш снимката в бюлетина си?
На прага Артър спря и се обърна.
— Сбогом, Мартин. Съжалявам, че трябваше да приключи така.
Аш заби поглед в килима.
— И аз съжалявам, Артър — измънка той. — Наистина съжалявам.
9.
Артър излезе в градината си да се наслади на слънцето с чаша чай и бележник в ръка. Беше се събудил като пресен безработен, а в главата му звучаха думите на Санди Марина: „А всъщност ни трябва рицар, който да яхне коня си и наистина да тръгне да търси Граала. Трябва ни съвременен Галахад“.
Сега разполагаше с времето да се заеме с това. Шумотевицата около съкровището беше зад него. Бюджетът на отдела вече не бе негова грижа. Личните му финанси бяха осигурени от обезщетението. И нервите му бяха опънати до скъсване от опасения, че онзи с пистолета може да се появи отново.
Граалът щеше да погълне цялото му внимание.
Направи две отметки в бележника си: 12 март и Монсерат.
Трябваше да разбере къде е бил Холмс на 12 март. Вече беше говорил с чешитите, за да провери дали Ендрю не е споделял нещо за пътуването си — посещение на библиотека, музей или архив — но остана с празни ръце. Хрумна му, че може да е споменал нещо на някой от факултета си или на колега от колежа. Трябваше да състави списък с имена. Да не пропусне и приятелите на Ан. Кой знае, нищо чудно тя дори да е била с него през онзи ден и да е разказала на някого.
Да не забравя и Монсерат. Манастирът бе с по-нисък приоритет, но нищо не му пречеше да пише на абата, за да му съобщи за ненавременната смърт на Холмс и да помоли за разрешение да проучи отново писмото от дванайсети век в архива им.
Грабна телефона. Секретарката на Холмс се съгласи да му прати номерата на негови познати от Оксфорд. Директорът на лабораторията по микробиология на Ан в медицинското училище го свърза с най-добрата й приятелка в работата и след сърцераздирателен разговор, който не хвърли никаква светлина върху 12 март, Артър получи от нея списък с други приятели на Ан.
След около два часа разговори, които не доведоха доникъде, Артър напусна градината, изми чашата си и се качи горе да се преоблече в спортния си екип, за да потича и да си проясни главата.
На улицата имаше малко коли и пролетният въздух беше чист. Бърз поглед го убеди, че папараците са престанали да го дебнат.
Артър се затича, като периодично се озърташе през рамо за фотограф или някой с по-лоши намерения. По пътя майки с колички поглеждаха голите му крака и му пускаха закачливи усмивки. Двайсет минути по-късно бе изминал добро разстояние по Лондон Роуд на път към околовръстното на градчето и равномерното натоварване го беше вкарало в медитативно състояние.
Дишаше ритмично и плавно редуваше пета с пръсти, като се опитваше да не обръща внимание на дискомфорта в ребрата. Мислите му се понесоха към Холмс. Още не можеше да повярва, че ексцентричния любимец на толкова хора го нямаше.
Отново болезнено преживя онази нощ. Пристигането в дома на Холмс, даването на подаръка на Ан, обяснението, че ще трябва да изчака след вечеря, за да научи за откритието на Холмс, пътуването до ресторанта, внезапното връщане обратно в къщата, неканеният посетител, ужасът. Събитията се редуваха отново и отново с всеки следващ километър, който пробягваше. И на третото проиграване, докато тичаше по Мърдок Роуд в края на обиколката си, мислите му се препънаха в пътуването с колата и подигравателния коментар на Ан за джипиеса на Холмс.
Джипиесът!
Холмс не можеше да се ориентира в собствения си квартал без сателитна навигация. Ако е пътувал някъде на 12 март, адресът би трябвало да е в устройството.