Пробяга на спринт останалите осемстотин метра и когато се прибра у дома, бързо събу маратонките и изпи глътка вода от чешмата.
Задъхан, звънна на секретарката на Холмс и я попита дали знае какво е станало с колата на професора.
— Аз самата се чудех — отвърна тя. — Никой не ми се е обаждал да пита за нея. Седмица след пожара отидох с едно от момичетата от факултета… нали разбирате, просто да отдадем почит и да сложим букет. Колата на професора бе паркирана на тротоара, малко очукана. Запитахме се дали пожарникарите не са я изкарали от алеята, докато са гасили пожара.
— Той пазеше ли резервни ключове в кабинета си?
— Да. Беше доста разсеян. Често губеше ключове и други дреболии, затова внимавах да има резервни наоколо.
— Може ли да мина и да ги взема? Сетих се, че оставих нещо важно в колата онази вечер.
На Артър никак не му се искаше да се връща при дома на Холмс, но преживяването не се оказа толкова травматично, колкото си беше представял. Къщата беше разрушена от съображения за безопасност и всички отломки бяха извозени. По-трудно бе да свързваш емоции с празен парцел, изровен от тежки машини.
Колата наистина беше отпред, паркирана малко накриво и с посмачкана дясна страна благодарение на противопожарната служба. Артър се огледа за съседи, не видя никого и отключи вратата на шофьора.
Джипиесът си беше на мястото и се захранваше от запалването. Списъкът със запазени адреси бе дълъг, вероятно в хронологичен ред, но нямаше начин да се определи кой точно адрес е бил посетен на 12 март. Артър извади малък бележник и си записа всички дестинации на Холмс.
Върна се у дома и се настани на канапето с лаптопа. Адресите бяха предимно в Оксфордшър и Лондон, но се срещаха и други в Къмбрия, Уоруикшър, Шотландия, Уелс и Девън. Артър намери онлайн карта и се захвана за работа.
Още в началото се изкиска. Някои от дестинациите бяха места, които Холмс посещаваше от десетилетия, в това число собственото му работно място и любимите му кръчми. Ан беше права. Ендрю беше истинска трагедия, когато ставаше въпрос за ориентиране. Лондонските адреси бяха предимно на ресторанти и паркинги. Единият се оказа на адвоката на Холмс, чиято секретарка направи справка и го увери, че професорът не е идвал на 12 март. Друг адрес принадлежеше на някой си Кристофър Уестли — име, което не му говореше нищо. Артър набра номера и установи, че е племенник на Холмс — млад мъж, който се отдаде на спомени и го задържа известно време на телефона.
Номерата в Девън и Къмбрия бяха на малки хотели. След доста увещания и уверения, че въпросът е важен, Артър успя да научи, че Холмс не ги е посещавал напоследък.
Адресът в Уоруикшър беше Монкс Кърби, Милърс Лейн 6. Името, което се появи на уебсайта, накара дъха му да секне.
Елизабет Мелъри.
Мелъри. От Уоруикшър. Графството на сър Томас Малори.
Артър скочи на крака и изтича горе до килера в свободната стая, където държеше кутиите с вещите на баща си. Няколко минути по-късно разлистваше старата адресна книга, пълна с имената на роднини. Сред тях обаче нямаше Елизабет Мелъри, нито пък Мелъри в Монкс Кърби.
Върна се долу, набра номера и зачака. Канеше се да се откаже, когато тих възрастен глас отговори с повтаряне на номера — старомоден обичай, който Артър помнеше от детството си.
— О, здравейте — каза той. — Ужасно съжалявам, че ви безпокоя. С Елизабет Мелъри ли разговарям?
— Да.
— Аз съм Артър Мелъри. Фамилията ми е същата, но не това е причината да ви търся.
— Вие ли сте младежът, за когото четох във вестниците? Онзи, който дари съкровище на Британския музей?
— Всъщност, да.
— Е, мисля, че постъпихте чудесно. Запитах се дали случайно не сме роднини, но така и не намерих време да проверя родословията. А трябва да го направя.
— Зная, че въпросът ми е странен, но случайно да познавате професор Ендрю Холмс от Оксфордския университет?
— Ами да, разбира се. Неотдавна ме посети. Момент да проверя календара. Да, ето го. Дойде в Монкс Кърби на 12 март.
Излизам. ТГ.
Артър си представи как Холмс си записва в календара и се усмихна. ТГ. Търсене на Граала.
Монкс Кърби се оказа приятно малко селце в Уоруикшър, незабележима точка на картата с население под петстотин души. Артър беше сигурен, че е идвал в района и преди, макар че никога не бе минавал през самото селище. Наблизо се намираше Нюболд Ревъл. Никой уважаващ себе си потомък на сър Томас Малори не би пропуснал обиколка на Нюболд Ревъл, където е бил домът на рицаря, макар че сега в него се помещаваше Кралският колеж за надзиратели.