— Не приемам, че е бил обикновен престъпник — категорично заяви Артър. — Това би било плесница за всичките рицарски принципи, за които пише. Мисля, че има и друго обяснение. Той е имал врагове, сред които е бил и херцогът на Бъкингам. И тези врагове може да са имали причини да го пъхнат зад решетките.
— Е, определено е живял колоритен живот.
Артър се съгласи.
— Значи има съвсем друг клон на рода, за който изобщо не съм подозирал. — Той стана и я целуна по бузата. — Здравей, братовчедке.
Жестът се хареса на Елизабет и въпреки възрастта си тя се изчерви като младо момиче.
— Така и не се омъжих и се боя, че моята линия ще прекъсне с мен — въздъхна тя. — Но ти си друга история. Мога ли да те попитам дали си женен?
— Не съм.
— Е, но пък си млад. Имаш предостатъчно време за това. Още чай?
Той вдигна чашата си, докато тя му наливаше. Ръката й леко трепереше, което по думите й беше ранен симптом на паркинсон.
— Местният шарлатанин ме увещава да пия хапчета, но аз не вярвам на такива неща. Започнеш ли веднъж да гълташ лекарства, диагнозата се изпълнява сама, нали така? — Тя седна отново на мястото си. — Наистина много се радвам, че се запознахме, Артър. От прочетеното във вестниците останах с впечатлението, че си чудесен млад мъж, и сега се уверих със собствените си очи.
— Благодаря. И аз много се радвам, че се запознах с роднина, особено от клон на рода, за чието съществуване не бях и подозирал. — Артър изобщо не изпитваше нетърпение, но все пак попита: — Можеш ли да ми кажеш как се запознахте с професор Холмс? Той ли се свърза с теб, или ти с него?
Тя извади писмо на бланка от Оксфорд и му го показа.
Уважаема г-жо Мелъри,
Най-напред ми позволете да се представя. Аз съм професор по средновековна история от Оксфорд. Заел съм се да се свържа с колкото се може повече потомци на сър Томас Малори, рицаря от 15-и в., написал най-ранната английска версия на историята за крал Артур — „Смъртта на Артур“. Съзнавам, че стрелям напосоки, но ако наистина сте негова потомка и ако знаете за някакви документи или ръкописи в рода ви, свързани със сър Томас, които досега не са били публикувани, ще Ви бъда изключително благодарен, ако се свържете с мен. В момента пиша книга за Малори и всеки нов материал и допълнителни сведения ще бъдат като манна небесна.
Искрено Ваш,
Артър остави писмото с насълзени очи.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Да, добре съм. Не зная дали си научила от новините, но професор Холмс загина миналия месец.
— Боже мой — промълви тя. — Каква трагедия. Какво е станало?
— Нахлуване в дома му. Ужасна работа, наистина ужасна. Както и да е, опитвам се да възстановя проучванията му. Чувствам се длъжен към паметта му да завърша последния му труд.
— Да, разбира се. Беше такъв мил човек.
— Значи си отговорила на писмото му, предполагам.
— Да. Веднага му звъннах.
— Разполагаш ли с някакви документи?
— Да. В един сандък на тавана. Да ти разкажа ли за тях?
Като момиче Елизабет била запленена от стария сандък. Ако таванът не бил толкова страшен с всички онези оси, миши изпражнения, прах и призрачни сенки, щяла да си играе повече със съдържанието му. В него имало сребърни свещници и подноси, проядени от молци дрехи, една-две стари библии и малък пакет документи, завързани с лента. Баща й винаги казвал, че сандъкът се предава от поколение на поколение, от Малори на Малори, и съдържа останки от славното минало на рода. Не го била преглеждала от много години. Вече и не можела да се качва по стръмната стълба на тавана. Единственият път, когато развързала лентата, за да прегледа документите, бил преди половин век, след като баща й починал и тя се запознавала с наследството си. Било й трудно да разчете повечето документи, тъй като били написани на средновековен английски със ситен почерк с много заврънкулки. Подозирала, че баща й също не е бил в състояние да ги прочете. Но доколкото можела да прецени, те били сбор от нотариални актове, правни документи и писма. Едно писмо й направило особено впечатление, защото носело ясния подпис Thomas Maleoré, рицар — името било изписано по същия начин, по който се срещало и в книгата му Le Morte D’Arthur. И запомнила две думи, които успяла да различи в основния текст на писмото и които прошепна развълнувано на Артър — Екскалибур и Граал.