Младият Томас съзря бързо. На дванайсетгодишна възраст вече беше отговорен пред закона за постъпките си. На четиринайсет можеше да бъде призован като воин и се случи точно така. През 1414 г., малко след рождения му ден, той бе зачислен във войската, която щеше да потегли за Нормандия с крал Хенри V. Участва в сражението за Кале като скуайър и копиеносец под командването на Хенри Бючамп, предишния граф на Уоруик. Кампаниите следваха една след друга през тази и следващата година. Томас научи какво е да убиеш човек и да видиш как другарите ти падат в битка, но имаше време и за други занимания през дългите обсади и тогава се научи да чете на френски.
През октомври 1415 г. беше при Азенкур, където английските дълги лъкове разгромиха далеч по-многобройната френска войска. А две години по-късно участва в обсадата на Кан, една от последните и най-силни твърдини на Нормандия, паднала в ръцете на англичаните, преди победата да бъде утвърдена с договора от Троа. Именно в Кан бе чул за изключително богатата библиотека на някакъв местен благородник, която щяла да бъде конфискувана за английския крал. Като награда за добрата му служба кралят беше позволил на Малори да си избере книги от библиотеката и именно тогава Томас за първи път се докосна до опияняващите истории за крал Артур, когато си избра чудесно илюстрирано копие на Le Conte du Graal на Дьо Троа.
След като войната приключи и Малори бе освободен от служба, той се върна в Нюболд Ревъл да помага на баща си в управлението на земите, но провинциалният му живот не продължи дълго. Малори научи, че договорът е просто парче пергамент и сраженията в Нормандия пламнаха отново. Още веднъж той облече бронята си и се включи във войната на френска земя. Този път, отново под прякото командване на Бючамп, той бе капитан на рота копиеносци, стрелци и бойци с брадви. Беше при Косн сюр Лоар, когато кралят умря, и пое командването на гарнизона в Жисор, след като Бючамп се върна в Лондон да оглави охраната на малолетния Хенри VI. Малори беше и в Руан на Бъдни вечер 1430 г., когато селското момиче воин Жана от Арк беше предадена на англичаните, продадена за десет хиляди ливри от бургундците, които я бяха пленили в битка.
Бючамп повика Малори да го придружи, когато отиде да види дребното девойче в усойната й килия в кулата. Тя трепереше като мишле в окови, но бе изненадващо горда и непокорна. Присъстваше и друг английски благородник, Хъмфри Стафорд, високомерен млад мъж, който по-късно щеше да стане херцог на Бъкингам. Точно в онази нощ Малори и бъдещият Бъкингам станаха заклети врагове.
— Как се отнасят с вас, госпожице? — попита Бючамп на френски.
Жана мълчеше и гледаше гневно.
Бючамп повтори въпроса, като този път наблегна на тревогите си за здравето й.
— Вашите проклети пазачи са свине! — отвърна тя. — Опипаха тялото ми с мръсните си ръце. Знаете ли това?
Безочието й разяри Стафорд, който започна да ругае с най-долни думи, нарече я лъжкиня и пристъпи към нея с изваден кинжал. Малори направо не можеше да повярва на очите и ушите си. При всички обстоятелства насилието спрямо окован затворник беше недопустимо, а посегателството върху жена бе направо немислимо. Затова се втурна напред между Жана и англичанина и когато Стафорд се опита да го изблъска, Малори сграбчи китката му и го зашлеви здравата с опакото на ръката си.
По заповед на Бючамп стражите ги разделиха и Стафорд си отиде вбесен. Френското момиче го погледна с благодарност.
— Постъпи правилно и почтено, Томас — каза му Бючамп. — Но знай, че днес си спечели могъщ враг. При това не обикновен враг.
— В какъв смисъл? — задъхано попита Малори.
— Говори се, че се занимавал с тъмни изкуства.
— Какви тъмни изкуства?
— Алхимия.
Докато приближаваха покрайнините на Малеоре, пажът на Малори попита притеснено:
— Ще се вдигнат ли на бой?
— Повечето от околните села са пратили мъжете си на бойното поле срещу нас. Предполагам, че ще намерим само жени, деца и старци. Скоро ще разберем. Бъди нащрек.
— Тогава ще палим ли?
— Ако те ни посрещнат добре, ще им отвърнем с добро. Няма полза да се унищожава селце като това. Задачата ни е да стигнем колкото се може по-бързо до Кале.
Влязоха в селото по здрач. Изровената улица бе пуста, само едно момче стоеше на прага на една къща и зяпаше мрачно раздърпаната колона. Малори яздеше начело, следван от малък контингент конници; след тях вървяха ранените и носачите на носилки. Внезапно някаква ръка дръпна момчето вътре и вратата се затръшна.