Черен „Воксхол“ бе спрял пред къщата. Първата мисъл на Артър беше, че някой добър самарянин е спрял да помогне, но в следващия миг видя дулото, стърчащо от полуотворения прозорец на шофьора.
Чу се приглушено кашляне и лампата над вратата експлодира, посипвайки ги със стъкла. Клер се сви и изкрещя, но Артър се овладя и я задърпа надолу по стълбите към прикритието на джипа си.
Съседът изскочи от къщата си и извика, че се е обадил на пожарната. В същия миг воксхолът потегли с мръсна газ.
— Добре сме — успокои Артър съседа. — Вътре няма никого. — После затърси ключовете в джоба си и се обърна към Клер. — Не бива да оставаме тук.
Не беше нужно да я убеждава. Двамата скочиха в джипа. Артър метна куфарчето отзад и превключи на задна.
— Да, дръпни колата от къщата — одобри съседът, но когато ги видя да се отдалечават, извика нещо неразбираемо след тях.
Артър се задъхваше.
— Господи, къщата ми. Добре ли си?
— Да. Така мисля. Къде отиваме?
— Нямам представа.
— Опитаха се да ни убият — промълви тя и изведнъж цялата се затресе.
Артър хвана ръката й и я стисна.
— Вече сме добре. Само да помисля за момент.
Бързо наближаваха Лондон Роуд и Артър трябваше да вземе решение. Изток му се виждаше толкова разумна посока, колкото и запад, така че зави към Бракнел.
— Кои са те? — попита той.
— Какво?
— Каза, че те се опитват да ме убият.
— Не зная кои са.
— Но нали дойде да ме предупредиш.
— Не мога да го обясня с две думи.
Нещо в огледалото привлече вниманието му. Артър изруга.
— Какво има? — уплашено попита Клер.
— Воксхолът е зад нас.
Тя се обърна да погледне и промълви нещо на френски. Звучеше като молитва.
Артър натисна газта и се премести вдясно, изпреварвайки колона от по-бавни автомобили.
Воксхолът направи същото, без да изостава.
Старият ленд ровър на Артър беше висок и при всяко рязко завъртане на волана предпазните колани се впиваха и в двамата с Клер. Трафикът по А329 беше натоварен заради прибиращите се от работа хора, но колите се движеха бързо. Артър се опита да се откъсне от воксхола, като минаваше от едно платно на друго и си спечелваше раздразнени клаксони и неприлични жестове от страна на засечените шофьори.
— Телефонът е в куфарчето ми — каза Артър, стиснал волана толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. — Можеш ли да използваш твоя и да набереш три деветки?
— Батерията ми се изтощи, докато те чаках — отвърна тя и погледна назад. — Да опитам ли да взема твоя?
— Не! Не сваляй колана. Опасно е.
— Какво е онова отзад?
— Стар сандък.
— Не, уредът.
— Металотърсач.
Артър продължи да кара с лъкатушене още три километра, като вдигаше над сто всеки път, когато пътят се разчистваше. С няколко опасни задминавания успя да се откъсне с два автомобила от воксхола, като през цялото време го следеше в огледалото.
— Искам да видя номера му, но не мога да го различа. Ти виждаш ли го? — попита той.
Клер се обърна.
— Колата няма номер отпред.
— Господи!
След две минути стигнаха колелото на Скимпед Хил. Само една кола разстояние отделяше воксхола от джипа.
— Добре, дръж се — каза Артър. — В свои води съм.
На колелото Артър даде мигач и се измести вдясно. Воксхолът направи същото.
Тогава Артър рязко завъртя волана наляво, като се размина на косъм със съседната кола, чийто шофьор яростно наду клаксона. Воксхолът нямаше нито време, нито място да завие наляво. Докато набираше скорост, Артър видя в огледалото как преследвачът им продължава по кръговото.
Входът на кино „Одеон“ наближаваше отдясно и Артър рязко зави в паркинга.
Бързо паркира на първото свободно място и изключи двигателя.
— Обичаш ли да гледаш филми? — попита той.
— Да. Особено сега — отвърна тя.
Артър отвори багажника и метна старо одеяло върху сандъка и металотърсача, после взе куфарчето. Двамата се шмугнаха в киното и той взе два билета за първия филм от програмата.
Седнаха до изхода в тъмната зала и се опитаха да се вземат в ръце. Филмът вече беше започнал, но те изобщо не го забелязваха. Вместо да гледа екрана, Артър се оглеждаше за преследвача, но никой не влезе след тях. Погледна към Клер, която седеше сковано, със скръстени като стоманени ленти ръце. Наведе се към нея и прошепна: