Клер се поколеба за миг.
— Не е лесно — рече със сведен поглед. — Не правя подобни неща всеки ден.
— Тоест да дойдеш в Англия, да се срещнеш с абсолютно непознат, да те замерят с молотовки, да стрелят по теб и да те преследват по пътищата? Наистина се надявам да не правиш подобни неща всеки ден.
Това най-сетне предизвика усмивката й.
— Добре. Ето как стоят нещата. Имам приятел. Е, вече е бивш. Може би още не го знае, но е така.
— Горкият.
— Започнах да го подозирам. Обикновено е много открит. Винаги говори с приятелите си пред мен, не излиза от имейла си, не трие списъка на проведените разговори от телефона. Аз му отговарям със същото. Заедно сме от четири години. Бих казала, че връзката ни е доста добра. По-скоро беше. Всичко се промени преди две седмици. Започнаха да му се обаждат и той взе да излиза в другата стая или навън, за да говори. Започна старателно да излиза от имейла си, когато приключваше. Списъкът на разговорите му по мобилния се изпразни.
— Знаеш го, защото си проверявала.
Клер вирна брадичка.
— По природа не обичам да си пъхам носа. Но промяната у Симон беше толкова внезапна… Пък и започна да се отдръпва, вечно беше зает, стана раздразнителен. Не искаше да говорим. Затова предположих, че кръшка. Случва се. Съвсем човешко е, но трябваше да знам. Никога не съм искала да бъда част от любовен триъгълник. Не ми е в природата.
— Аз пък бях готов да се закълна, че си французойка.
Смехът й прозвуча като музика.
— Това безразличие относно забежките… стереотип е. Също като представата за вечно надутите англичани. — Тя отново стана сериозна. — Беше по-лесно да го шпионирам повече на работа, отколкото у дома. Затова миналата седмица го направих.
— Заедно ли работите?
— Да, и двамата сме в Модан.
— Моля?
— Едва ли си чувал за това място. Понякога оставам с идиотското впечатление, че всеки, с когото говоря, е физик.
— Нима си физик?
— Да. Това изненадва ли те?
Артър изобщо не беше сексист, но си даде сметка, че въпросът му изглежда точно така.
— Всъщност, не. Е, може би малко.
— Пак ли стереотипи? Предварителна идея как би трябвало да изглежда жена физик?
— За мен не е предварителна. Работя с много физици и никой от тях не изглежда като теб.
— Да не би и ти да си физик? — смая се тя.
— По образование съм химик, но работя в компания, занимаваща се с физика. С неодимови магнити.
— Аха, приложна физика. В лабораторията в Модан се занимаваме с теоретична физика. Физика на елементарните частици.
— Каза, че миналата седмица си го шпионирала.
— Да. Знаех паролата му, защото съм го виждала много пъти да я вкарва. Моето име, което не е особено добра идея от гледна точка на сигурността, но пък като жест беше трогателно. Както и да е, влязох в пощата му, докато беше на среща, и набързо потърсих дали няма друга жена. Не намерих жена. А мъж.
— Само не ми казвай, че приятелят ти се е оказал гей.
Тя подмина забележката.
— Името Чатърджи случайно да ти говори нещо?
Нищо не му говореше.
— Човек с това име му препратил имейл от друг човек, чието име не помня. Вътре фигурираше името ти, адресът, телефонният ти номер, а също номерата на паспорта и на колата ти.
Артър остави чашата си. От веселото му настроение не беше останала нито следа.
— Какво друго имаше в имейла?
— Това е само по памет. Записах си единствено името и адреса ти. В съобщението се споменаваше нещо от рода на „Артър Мелъри се е заел с обещаващо търсене на Граала въз основата на информация, получена от Ендрю Холмс“. Може да не съм запомнила правилно името, съжалявам.
— Не, давай нататък.
— Имейлът завършваше така: „Следим Мелъри и ще се справим с него, когато му дойде времето“.
Макар в салона да беше топло, Артър внезапно се смрази. Наля си още вино и отпи голяма глътка.
— Попита ли приятеля си за имейла?
— Как бих могла? Нямах право да го чета. Можех само да… не знам, да го наблюдавам, поради липса на по-подходяща дума. Да го погледна от различна гледна точка. Дали има нещо за него, което не съм знаела? Връзка с някакви хора?
— Той някога да е споменавал каквото и да било за Граала?
— Не, никога. Доколкото знам, изобщо не се интересуваше от история. И определено не е религиозен.