Когато тя се съгласи, на Артър изведнъж му олекна.
Телефонът му иззвъня. Номерът не му говореше нищо. Обаждането бе кратко и напрегнато и когато приключи, Клер попита кой го е търсил.
— От пожарната. Искат да говорят с мен. Не съм сигурен как са научили номера ми. Никак не ми се иска да се връщам при къщата, но май нямам избор.
— Да дойда ли с теб?
— Не, остани тук и се наспи. Ще се върна.
Много добре знаеше какво ще види. Пожарникарите още бяха там и поливаха почернелите срутени стени. Въпреки това беше някак сюрреалистично и ужасно тъжно едновременно предметите от живота му да са превърнати във въглени и пепел.
Артър се представи на заместник-командира на бригадата, който му прочете кратко конско, че е напуснал местопроизшествието. Артър скалъпи някаква история, че е избягал от уплаха и е отишъл при приятел да хапне и да пийне няколко питиета, за да се успокои.
— Добре че се съгласихте да се върнете, господин Мелъри. В противен случай щеше да има сериозно разследване. Надушихте ли газ преди експлозията?
— Не.
— Някакви проблеми с газовия котлон?
— Никакви.
— Разбирам. Някакъв минувач се обадил да съобщи за силна миризма на газ, идваща от къщата ви.
— Същото ми казаха и от полицията.
— Значи сте говорили с тях?
— Да, аз им се обадих.
Пожарникарят извади визитка и му я подаде.
— Инспектор Хобс беше тук доскоро. Имаше мобилния ви номер. Каза, че иска да ви разпита.
— Вече разговаряхме.
— При предварителния оглед открихме следи от запалителна течност в района на преддверието. Можете ли да обясните за какво става дума?
— Хобс нищо ли не каза по въпроса?
— Всъщност каза. Идвал е в дома ви преди това. Твърди, че сте имали газена лампа.
Значи Хобс не беше споменал за коктейла „Молотов“. Артър също нямаше намерение да го прави. Не искаше вече да има нищо общо с полицията. Откъде Хобс знаеше, че не е бил сам? Имаше само едно обяснение. Следили са го. Заинтересованите групи са се добрали до полицая. Претупаното разследване на трагедията с Холмс изведнъж намери обяснението си.
— Наистина имах лампа — глухо рече Артър.
— Не сте я използвали тази вечер, нали?
— Не.
— Е, благодаря, че се появихте. Може да се наложи да ви зададем някои допълнителни въпроси. И ви съветвам да се обадите на застрахователя си, за да задвижите нещата. Късметлия сте, господин Мелъри. Всичко можеше да бъде много по-лошо, отколкото е.
По-надолу по улицата Григс запали колата си и потегли. Натисна бутона за бързо набиране.
— Е? — попита Харп.
— Върна се. В момента е с пожарникарите.
— Успя ли да го разгледаш?
— Изглеждаше уплашен.
— Добре.
— Да. Бих казал, че планът проработи. За една вечер по него стреляха и хвърлиха запалителна бомба. Изгубил е работата си, а сега и дома си. Ужасно е мотивиран и няма какво да му отвлича вниманието.
— Така е — потвърди Харп. — Сега му остава само да намери Граала.
Когато Артър се върна в хотела, стаята бе тъмна. Клер спеше. На светлината на мобилния телефон Артър видя всичките й дрехи, сгънати на спретната купчинка. Той се съблече по боксерки и също си легна. През няколкото минути, преди сънят да надделее, предпочиташе да си мисли за голата жена на една ръка разстояние от него, отколкото за почернелите руини на къщата.
Кабинетът на Тони Феро във факултета по английски език и литература се намираше в подобния на лабиринт комплекс на Лондонския университетски колеж в Блумсбъри. По размери беше по-скоро килер, отколкото кабинет, и едрият мъж изглеждаше комично сбутан зад бюрото си.
Артър представи Клер.
— Защо никога не ми се случва красива французойка да ми падне от небето на прага? — в типичния си стил попита Тони. — Светът е адски нечестно място. Е, да видим пергаментите — премина по същество той. — Почти не успях да мигна.
Артър и Клер гледаха мълчаливо цели десет минути, докато Тони четеше дума по дума и разглеждаше документите през лупа. Когато приключи, той вдигна очи и се загледа ужасно сериозно в Артър.
— Е? — попита Артър.
Тони почука със сгънатите си очила по бюрото и издиша. Артър не беше забелязал, че приятелят му от доста време е затаил дъх.