— Това е най-великият момент в живота ми — най-сетне обяви Тони. — Или може би най-великият момент в академичния ми живот, ако трябва да съм точен, но между нас казано, по-велик е от раждането на децата ми, което беше огромна каша. Мисля, че тези документи са абсолютно автентични. Без никакво съмнение. Носителят е правилният, мастилото е правилното, граматиката и синтаксисът — също. Лично съм имал възможност да проуча подписа на Томас Малори от ръкописа от Уинчестър и той е идентичен с подписа от писмото до Уейнфлет. Единствено съжалявам, че Холмс не е тук да сподели този триумф с мен.
Артър кимна.
— Напълно споделям чувствата ти.
Тони преглътна сълзите си.
— Нямах представа, че си мутант — подхвърли той.
Артър повдигна вежда.
— Имаш допълнително ребро. Стани, искам да го опипам.
— О, това ли било. Наистина ли?
— Абсолютно. Приеми го като първично проучване. Вдигни си ризата. Можете да отместите поглед, госпожице Понтие — каза той и очите му проблеснаха дяволито.
Артър стана и оголи хълбока си.
— Ами ако някой влезе? — попита шеговито.
— Ще му кажа, че те обичам.
— Другата страна още е малко чувствителна — предупреди Артър.
Тони се пресегна над бюрото си и опипа дясната му страна над черния дроб.
— Съвсем малко и късо — рече той. — Рядко се среща, нали?
Артър седна на мястото си.
— Така са ми казвали.
След напрегната пауза Тони каза:
— Трябва да публикуваме това, нали разбираш. Абсолютно задължително е. Най-логичното място е списанието, издавано от Санди. Ще трябва да включим нея и Ерън колкото се може по-бързо. Както и останалите чешити, разбира се.
Артър поклати глава.
— По-кротко. Ще публикуваме, по-точно ти ще публикуваш, когато му дойде времето. Това е по твоята специалност, не по моята. Можеш да задържиш цялата слава за себе си, Тони. Аз просто искам малко време, за да потърся на спокойствие меча и Граала.
— Разбира се! — изрева Тони. — Имаш цялото време, което ти е нужно. Академичните колела се въртят бавно. Когато дойде време да напиша статията, ще сложа името на Холмс на първо място. Той напълно го заслужава. Но не се заблуждавай, че ще успееш да се скриеш в сенките, момчето ми. Вече си медийна звезда, защото се показа като свестен тип. Представяш ли си какво ще стане, когато светът разбере, че крал Артур най-вероятно наистина е съществувал, а ти си негов потомък, при това с кралско ребро? Ще те канонизират, друже. Сигурно ще доживеем да видим мутрата ти на пощенски марки и покривки за чай!
— Господи, Тони, нямам намерение да се безпокоя за това точно сега. Ще бягам. Ще бягам като луд, преди убиецът да се е появил отново.
— Тревожа се за безопасността ти. Странни неща стават. Ужасно съжалявам за къщата ти.
— Старая се да внимавам.
— Полицията не ти ли помага?
— Тъкмо напротив. Не мога да го докажа, но имам чувството, че са замесени. Прекратих контактите с тях.
Тони поклати сериозно глава.
— Лошо. Много лошо. Ако нямаш къде да отседнеш…
— Благодаря, но не.
— Разгада ли нещо от уликите на Малори? От предговора на „Смъртта“? От „Книга на Страшния съд“?
— Още не. Съвсем в началото съм. Трябва ми копие на „Книга на Страшния съд“. Да ти се намира подръка?
Тони имаше две бройки и връчи на Артър дебел том с тежестта на тухла.
— Можеш да ме използваш като справочник. Както и останалите чешити — предложи Тони. — Мисли за нас като за твоя мозъчен тръст.
— Добре. Можеш ли да повярваш, Тони! Истинско търсене на Граала!
— Невероятно, но истина, нали? Холмс беше прав, Артър. Това е твоето търсене. Мога ли да направя копие на писмата, за да ги разгледам по-подробно? Ще ги държа винаги у себе си.
Тримата тръгнаха по коридора към стаята с копирната машина.
— Какво мислиш за онези кем, за които споменава Малори? — попита Тони, докато внимателно поставяше първия пергамент върху стъклото на ксерокса.
— Никога не съм чувал тази дума. А ти?
Тони взе първото копие.
— След като я спомена вчера, направих бързо търсене на свързаните омоними — Q-E-M, Q-U-E-M, K-E-M, K-H-E-M и C-H-E-M. Khem е египетската дума за черно, това е единственото, на което попаднах. В средновековната ми база данни няма абсолютно никакво споменаване на това име. Но звучи интригуващо, като се имат предвид проблемите на Малори със закона. Определено е имал врагове. — После се обърна към Клер. — А вашата роля във всичко това каква е?