— Моята роля ли? Ами, не знам. Трябва да се връщам във Франция.
— Жалко — промърмори Тони.
Артър и Клер излязоха навън и тръгнаха към „Сейнт Панкрас“.
Беше очаквал този момент, цяла сутрин бе мислил какво да каже и сега думите се изляха като порой от устата му.
— Знам, че е прекалено, но бих искал да останеш. Поне още малко. Ще имам нужда от помощта ти, от човек, с когото да споделям идеи.
— Артър, аз…
Той не я остави да довърши изречението.
— Клер, двамата почти не се познаваме. Но не искам да те пускам да си отидеш така лесно.
Тя рязко пое дъх и сведе поглед. Бузите й пламнаха.
— Ужасно е неловко — продължи да я притиска Артър. — Не е точно като да поканиш момиче на среща. Каня те на приключение. Ще останеш ли за няколко дни? Появи ли се и най-малкият намек за опасност, веднага си тръгваш.
— Но аз нямам дори дрехи.
— Значи сме двама — изтъкна той.
Тя вдигна очи. Отговорът й бе „да“.
Простичката дума повдигна духа му и създаде малък, но щастлив проблем. Дали да стисне ръката й? Да я докосне по рамото? Да я целуне? Нито една от възможностите не му се струваше уместна, така че той измънка само едно „страхотно“, незабавно смени темата и заговори за пазаруване.
В „Маркс и Спенсър“ на Ковънт Гардънс Артър бързо подбра някакъв годен за ползване гардероб и вещи за себе си и отиде да търси Клер в отдела за женско облекло. Подобно на повечето мъже, остана да чака настрана, докато тя разглеждаше бельото, и приближи, когато продължи с горните дрехи и обувките. Тя избираше с лекота, бързо вземаше решения и игриво му показваше нещата за одобрение. Той даваше съгласието си с кимане, усмивка или вдигнати палци.
Интермецото му доставяше удоволствие — от доста време не се бе чувствал толкова безгрижно, докато я наблюдаваше как снове като топче от флипер между рафтовете.
На касата настоя да плати и за нея и тя с неохота се съгласи. Накрая се сетиха да се отбият и в отдела за чанти, откъдето взеха два куфара с колелца, за да носят по-лесно покупките.
Изкараха багажа на паркинга и се върнаха в хотела. По пътя Артър нервно поглеждаше в огледалото за подозрителни коли. Клер прати имейл на шефа си в Модан с молба за няколко дни отпуска. След като стигнаха в „Кантли Хаус“, тя се преоблече. Когато излезе от банята, Артър долови аромат на парфюм. Не я беше видял да купува парфюми, затова заключи, че е държала шишенцето в чантата си, и остана приятно изненадан, че е решила да го използва.
Артър поръча да им донесат сандвичи и се заловиха за работа. Артър извади най-важните документи от сандъка и двамата се настаниха на оправените легла. Той зачете на глас текста, който смяташе за най-важната част от най-важния пергамент:
За да стигне до Граала, този мъж първо трябва да намери меча на Артур, който намерих и аз самият и който скрих добре, за да го запазя от ръцете на врага. Откривателят на Сангреала трябва да бъде с остър ум, доблестен и с чисто сърце. Скривалището на меча може да бъде намерено в предговора на „Смъртта на Артур“ преди самата история, стига човек да е внимателен като свещениците, които се грижат за тайнствата на зелените акри на Уоруикшър, описани в „Книгата на Страшния съд“ от времето на крал Уилям I.
— Е, отговаряш ли на изискванията? — попита Клер. — С остър ум, доблестен и с чисто сърце?
— Може би две от трите.
Тя се усмихна.
— Кое липсва?
— Ти ще трябва да решиш. Какво знаеш за „Книга на Страшния съд“?
— Чувала съм за нея, но трябва да кажа, че не беше включена в учебната ни програма.
Артър вдигна копието на Тони.
— Дръж.
Тя изпъшка, когато улови тежката книга, отвори я на случайна страница и се зачете за известно време.
— Боже мой, цялата ли е такава? Това сигурно е най-отегчителната книга, писана някога.
— Доста е суха, да. Все едно четеш счетоводните отчети на някоя фирма.
— Само че това са отчети за цяла страна, нали?
— Страна от единайсети век, в която можеш да изброиш и опишеш всички свине, крави и рала.
Артър взе обратно книгата на Тони, без да има ни най-малка представа откъде да започне. Държеше в ръцете си том от хиляда и петстотин страници, изписани с такъв дребен шрифт, че уморяваше и неговите млади очи. Клер използва лаптопа му, за да намери онлайн версия.