Книгата била съставена по замисъл на Уилям Завоевателя, който през 1085 г. решил, че трябва да знае точно колко богато е кралството му. За целта изпратил пратеници и чиновници из цяла Англия да запишат колко земя има във всяко графство, колко земя и добитък притежава самият крал и какви годишни приходи му се полагат. Подробното преброяване било извършено бързо и ефективно, след което било събрано и преписано в два обемисти тома, известни като Големия и Малкия, от един-единствен писар в Уинчестър, който използвал стилизирана и съкратена чиновническа версия на латинския. Твърдеше се, че преброяването било толкова подробно, та нито един вол, крава или прасе не останали незабелязани от кралските преброители.
Кралят гледал изключително сериозно на ръкописите и не след дълго вместо „Книги на домакинствата“ започнали да се наричат „Книги на Страшния съд“, напомняне за страховития последен ден, когато християните щели да научат съдбата си. Тогава, както и сега, смъртта и данъците били единствените сигурни неща. Крал Уилям научил, че притежава процъфтяваща страна с огромни земи, а неговите барони и архиепископи му дължали всяка година солидни суми.
Артър разсеяно отвори книгата напосоки и погледът му спря върху описа на село Малден в Съри. Прочете го на глас на Клер.
— Завладяващо четиво, няма що — добави той.
Робърт от Уотъвил държи СТАР МАЛДЕН от Ричард. Хердинг го държи от крал Едуард. Тогава било оценено на 8 кожи, а сега на 4. Има земя за 5 рала. Личната му земя е 1 рало с 14 вилани, както и 2 бордари с 4 рала. Има параклис и трима роби, мелница, даваща 12 ш., и 4 акра поляни. От пашата, 1 прасе от 7 прасета. От тези кожи елин рицар държи 1 кожа и 1 виргата, има 1 рало, 1 вилан и 1 бордар, и 1 акър поляна. Всичко е оценено на 7 паунда, сега на 6 паунда 12 ш.
След справка с показалците и бележките Артър успя да дешифрира описа. Робърт от Уотъвил, саксонският арендатор през 1086 г., обработвал земята в Малден от името на Ричард Хердинг, главния арендатор, подчинен на Едуард Изповедника, който бил крал малко преди норманското нашествие от 1066 г. Имотите на Малден първоначално били оценени на 8 кожи земя (около 120 акра или 50 хектара), а сега само на 4. Уотъвил притежавал свое собствено рало и орна земя, на която работели 14 селяни. Двама по-дребни арендатори също имали малко земя и свои рала и прасета, като всяка година дължали по едно прасе на Уотъвил. Селото имало параклис и трима селяни без земя. Имало също мелница, която плащала на Уотъвил 12 шилинга годишно, както и 4 акра пасища. Някакъв безименен рицар контролирал малко повече от една кожа земя и имал неколцина работници. Стойността на имотите в Малден възлизала на 7 паунда през 1066 г. и на 6 паунда и 12 шилинга през 1086 г.
Артър запрелиства книгата, като преглеждаше село след село и скоро беше затрупан от порой сухи факти и числа. Как можеха да се ориентират във всичко това? Защо Томас Малори е решил да използва точно тази книга, за да скрие тайната си? И как изобщо е имал достъп до нея? След като прекарала едно или две поколения в съкровищницата в Уинчестър, „Книга на Страшния съд“, прибрана в обкован с желязо сандък, била прехвърлена в двореца Уестминстър от крал Хенри II, където и останала през следващите 600 години. Това означаваше, че Малори е получил разрешение от някой висш служител в двора на Хенри VI, за да я разгледа.
Клер остави лаптопа и помоли за пергамента. Прочете го наум и присви замислено очи.
— Виж, онзи Томас Малори несъмнено е бил много интелигентен, щом е написал прекрасна книга като „Смъртта на Артур“, но доколкото знаем, не е бил математик или нещо подобно.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че този негов код, загадка или както там трябва да се нарече, не е кой знае колко ужасно сложен. Има само два елемента — предговорът и „Книга на Страшния съд“. Най-важното е да се знае, че са нужни и двете. Казва го в това писмо, което е адресирано на практика до теб през времето.
— Добре — кимна Артър, — но откъде да започнем? От предговора или от „Книга на Страшния съд“?
— Не знам.
Артър и Клер останаха в стаята през остатъка от деня и до късно вечерта, като четяха „Книга на Страшния съд“ и „Смъртта на Артур“ и препрочитаха пергаментите. Артър изпълни бележника си със записки. И двамата се опитваха да намерят връзки, но всичките им усилия водеха до задънени улици. Накрая умората взе връх. Те слязоха в ресторанта да вечерят, след което продължиха да работят още няколко часа, докато не блокираха.