— Мулетата са готови. Само да кажете и ще подготвя конете — каза Алейн.
Робърт Малори отпи шумно от чашата и избърса пивото от брадичката си.
— Бедрото ми е натъртено като задник на курва от лова, но щом казваш, че е време да скачаме на конете, готов съм, братовчеде.
— Да, време е. Свещеникът ще ни изпрати с литургия. Заминаваме веднага след нея — каза Малори. — Бристол е на пет дни път. После имаме поне още толкова до целта ни. — Той се усмихна. Съвсем спокойно можеше да смени „целта“ със „съдбата“. — След завръщането ми от Нормандия преди половин година все нямах време за това пътуване, но непрекъснато мислех за него. И днес мислите се превръщат в дела.
Когато Малори се върна в Нюболд Ревъл от последната кампания в Нормандия, имението отчаяно се нуждаеше от повече внимание и той бе изправен пред сериозни предизвикателства. Времената бяха смутни. Малори и други лоялисти отдавна подозираха, че смъртта на първия лорд Уоруик, Хенри Бючамп, не е била естествена, и в техните умове отровната следа водеше право към отвратителния херцог на Бъкингам. Малори прие много тежко смъртта на Бючамп. Макар че младият мъж бе негов лорд, Малори открай време бе негов ментор. Беше учил изпълнения с високи идеали младеж как да борави с меча и лъка и му бе разказвал за собствените си дела във Франция и Турция, както и пълните с романтика и приключения истории за крал Артур.
Бючамп беше попил научените на коляното му уроци и ги прилагаше на свой ред като главен наставник на детето крал Хенри VI. Кралят бе наградил усилията му, като го обяви за първи херцог на Англия пред всички останали. Съюзниците на Бючамп добре си даваха сметка, че влиянието му върху краля е проблем основно за един човек — Бъкингам, който виждаше позициите си разклатени поради зависимостта на краля от Уоруик.
Преди смъртта на Бючамп двамата могъщи херцози се сблъскваха в Парламента по държавни въпроси и Бъкингам безкрайно раздразни Бючамп, като си присвои замъка Максток в собственото му херцогство. Близостта на Максток до замъка Уоруик поставяше васалите от двете страни, в това число и Малори, в условия на чести сблъсъци и конфликти, които допълнително разпалваха пожара на междуособната война.
След ненавременната смърт на Бючамп Малори премина на разположение на новия херцог Уоруик, сър Ричард Невил. За негово щастие Невил бе необикновен човек и по нищо не отстъпваше на Бючамп по интелект и характер. Бъкингам не споделяше възхищението на Малори. За него Невил беше просто поредният Уоруик, който трябваше да бъде презиран и смазан.
След смъртта на Бючамп Бъкингам бе укрепил властта си в двора и се опитваше да оформя възгледите и политиката на впечатлителния млад крал по начин, който да отговаря на алчните интереси на херцога. Онези, които се противопоставяха на Бъкингам, шепнеха, че упражнявал тъмното изкуство на алхимията. Някои твърдяха, че търсел, а други — че вече се е сдобил с философския камък, легендарната алхимична субстанция, способна да превърне най-обикновените метали в злато.
По-здравомислещите отхвърляха идеята, че богатството му е резултат от мистериите на алхимията. Огромното наследство, което бе получил след смъртта на майка си, овдовялата графиня Стафорд, обясняваше достатъчно добре богатството му. Относно характера на Бъкингам обаче нямаше абсолютно никакви спорове. Всички бяха единодушни, че той е лишен от въображение и обаятелност човек с груб и отмъстителен нрав, готов да прибегне до най-долна низост и жестокост и при най-малкия повод. Един лондонски шегаджия, който писа анонимно, че бил дебел и пълен с лой, се озова в Лондонската кула, когато самоличността му стана ясна.
Малори се беше върнал от Франция само преди месец, когато влезе в конфликт с Бъкингам в горите на манастира Кумб, на границата със земите на Нюболд Ревъл. Джон Алейн беше чул за отряд на Бъкингам, тръгнал да върши пакости или нещо по-лошо — Малори беше по-лесна мишена от Уоруик, който бе основен обект на гнева на херцога.
Малори организира отряд от около двайсетина поддръжници, с които зае отбранителни позиции в гъстата гора. Привечер зорките очи на Джон Алейн засякоха приближаващия противник. Хората на Бъкингам се промъкваха пешком и носеха потопени в мас факли на дълги дръжки, удобни за хвърляне от разстояние, ако искаш да подпалиш къща като Нюболд Ревъл. Малори ги изненада, като нареди едновременна атака по фронта и фланговете. Мародерите подвиха опашки и се изнесоха толкова бързо, че загубите и от двете страни бяха малки. В разгара на преследването обаче Малори беше готов да се закълне, че вижда диадемата със сини пера на Бъкингам да се носи над черен жребец, преди конят и ездачът да изчезнат в мрака.