Рипли, който вече бе ококорен заради тъмното, съвсем се опули.
— Ако успее, Рипли, трябва да отнемем меча и да разберем тайната му, преди Малори да го е направил. Вашият философски камък е детска игра. Граалът е истинският обект на нашето желание. С него кралете, кралиците и папите ще бъдат незначителни за нас като досадни мухи, които трябва да бъдат пометени.
Малори се събуди от грохота на разбиващите се в скалите вълни. Алейн вече беше успял да запали малък огън и печеше последния заек от улова им предишната нощ. Останалите се събраха около огъня и хапнаха, колкото да залъжат глада си. Мъглата от морето бе навлажнила дрехите им, но духовете им си оставаха приповдигнати, докато вървяха към скалите, за да намерят начин да се спуснат долу.
Онези под замъка бяха отвесни. Само безумец би опитал да се спусне на това място. Малори поведе групата от основната суша към наклона, който се спускаше рязко към морето, и не след дълго намери по-подходящо място. Макар спускането да се очертаваше коварно, той прецени, че ще могат да слязат сравнително безопасно.
Братовчед му потърка бедрото си и надникна над ръба.
— Никак не ми се иска да ви забавям, братовчеде. По-добре да остана тук и да пазя конете.
Малори изсумтя и направи първата крачка към морето.
Четиримата се спуснаха сравнително лесно. Двамата скуайъри бяха млади и силни, затова носеха тежките кирки и лопати на гръб. По средата на пътя спряха на тесен корниз и заспориха дали има прилив или отлив. Малори се надяваше водата да се оттегля, тъй като наводнената пещера щеше да е опасна, но останалите стигнаха до заключението, че предстои прилив.
— Да побързаме — подкани Малори. — Почти стигнахме, а нямам намерение да чакам нито минута, за да изпълня съдбата си.
— В ада или във водата — промърмори единият скуайър на другия.
Малори пръв стъпи на брега — тясна пясъчна ивица, която скоро щеше да се окаже напълно залята. Морето бе тъмно и гневно. Кръжащите чайки сякаш им се подиграваха с острите си крясъци. Малори направи няколко крачки, оставяйки дълбоки следи в пясъка, и посочи развълнувано. Недалеч имаше две пещери, едната с огромен отвор, а другата два пъти по-малка.
— Коя, милорд? — попита Алейн.
— Един велик крал би предпочел голяма пещера — отвърна Малори. — Затова казвам да опитаме тази.
Голямата пещера ги приканваше и когато пристъпиха в нея, сякаш влязоха в зейналата паст на морско чудовище. Подът беше от същия мек пясък като брега, но покрит с огладени от водата камъни. Черните стени се издигаха високо над главите им и образуваха грамадна сводеста галерия.
Малори се обърна назад. Входът на пещерата беше с формата на огромен свит юмрук. Морето нямаше да им бъде съюзник.
— Накладете огън и запалете факлите — нареди той. — По-бързо.
Единият скуайър откачи кесия от колана си и измъкна огниво, с което да запали топка сухи памучни нишки и тънки подпалки. Когато искрата попадна в подпалките, другият паж поднесе към пламъците първата факла и я запали, после и втората. Малори взе едната и поведе напред, като търсеше символа на стената и през цялото време се молеше. След няколкостотин крачки отново видя дневна светлина и възкликна, че пещерата минавала под целия провлак и излизала от другата страна.
Джон Алейн вървеше успоредно с него покрай другата стена на пещерата.
— Тук, милорд! — изведнъж извика той.
Малори изтича и видя какво сочи Джон — знак върху камъка на нивото на гърдите. Беше с размерите на длан и представляваше прост кръст — кръста на Христос. Алейн погледна надолу и се дръпна от стената, сякаш беше стъпил на забранена земя.
— Копай тук — нареди Малори на скуайъра си. — В следите, оставени от Джон Алейн.
Нямаше нужда от кирка, така че младежът използва само лопатата с дълга дръжка, за да махне тежкия пясък. Докато той работеше, Малори клекна и задържа факлата малко над главата си. Дупката ставаше все по-дълбока. Малори се молеше да намерят нещо, преди водата да е нахлула. Беше пратил другия скуайър при входа на пещерата и сега младежът извика:
— Водата се надига! Нямаме много време, милорд!
Дупката беше дълбока до коляно, но не излизаше нищо, освен пясък и камъни. И тогава желязото звънна в нещо твърдо. Малори разкара скуайъра от ямата, скочи сам в нея и продължи да копае с кинжала и свободната си ръка.