Докато прелистваше листата от пергамент, изненадващо меки за възрастта си, в ума на Малори отново прозвучаха думите, произнесени предишната вечер от приятеля му Уейнфлет.
— Пази грижливо тайната си, Томас. Ако някой с черно сърце научи за кралския ти произход и че си попаднал на следа за Граала, изписана върху меча, животът ти ще бъде изложен на смъртна опасност. Ти може да имаш доверие на абата на Кумб, но аз съм се срещал с него и не му се доверявам. Богатствата, които е натрупал, далеч надхвърлят нуждите на манастира му, а духовник, който се интересува повече от златото, отколкото от Бог, събужда подозренията ми. Намери по-добро място, на което да скриеш меча. Това е съветът ми.
В главата на Малори започна да се оформя идея.
Списъкът с градчета и села в Уоруикшър на страниците на книгата събудиха спомени за любими свърталища от младостта му. Макар че думите пред него бяха сухи повторения и изброяване на стоки, много от местата бяха свързани с приятни спомени за гонене на момичета, пиене, пиршества и турнири.
Едно конкретно село привлече вниманието му и той с интерес прочете и препрочете записа, за да го запомни наизуст. Малко след това се появи някакъв човек и се представи като Джон Хармар, учения, пратен от епископа да помогне на гостуващия рицар.
Хармар бе млад, с гладката кожа на момче и без никакви вежди. Малори предположи, че е от онези рядко срещани мъже без никакви косми, които биха могли да оцелеят по-добре като учители в училище, отколкото сред обрасли груби воини.
— Епископът спомена, че ви е нужен човек с познания по стар корнуолски — каза Хармар.
— Да. Имам един кратък текст и искам да разбера какво означава.
— Мога ли да го видя?
— Не го взех със себе си. Ще ви го кажа. — Малори изрече думите колкото се може по-бавно и отчетливо.
Хармар сбърчи чело и седна зад едно писалище. Извади от торбата на гърба си празни листа, перо и малка мастилница.
— Милорд, ще ви помоля да повторите.
Записа чутото, показа го на Малори и го попита дали думите отговарят на онова, което е видял. Малори реши, че сходството е доста голямо.
— Можете ли да го разчетете? — попита.
— Мога, милорд. Много странна инструкция, напълно неразбираема за мен, но може би ще означава нещо за вас.
След като се върна в Нюболд Ревъл, Малори едва успя да се види с жена си, когато се появи Джон Алейн и обяви, че носи важно съобщение. Един шпионин в манастира Кумб, млад монах, който работеше в пивоварната и бе син на верния касапин на Малори, съобщил, че два дни по-рано станал свидетел на среща между абата и един от хората на Бъкингам, който пъхнал в ръката на духовника тежка кесия.
— Продал ни е, Джон — промълви Малори с посърналото изражение на пътник, надявал се най-сетне да си почине.
— Има и още, милорд — каза Алейн. — Говори се, че Бъкингам е издействал заповед за ареста ви. Научих го от един пристав, който работи за шериф Маунтфорт.
— Заповед? По какво обвинение? — изрева Малори.
— Диверсия, доколкото разбрах. Помните ли онзи сблъсък миналата година в горите на Кумб? Бъкингам твърди, че сте нападнали хората му.
— Аз? Та той се готвеше да нападне имението!
— Ще бъдете обвинен и в кражба на добитък от Косуолд.
— За бога! Доставих шест крави на Джайлс Доуд, а той така и не ги плати! Просто си върнах онова, което е мое!
Алейн сведе глава.
— Ще има и още едно обвинение.
— Слушам те…
— Казват, че сте изнасилили Джоан Смит.
Малори се тръшна на стола. Беше я спасил и тя му се бе отдала от благодарност и под влиянието на страстта. Сега глупавата постъпка му се връщаше тъпкано. Изнасилване! Нима имаше по-лошо обвинение за опетняване на името на един рицар?
Един слуга почука и влезе с писмо в ръка.
— Милорд, това пристигна от манастира Кумб.
Малори грабна писмото и счупи восъчния печат. Прочете съдържанието и захвърли с отвращение свитъка.
— От абата е — рече той. — Съобщава ми, че след като чул за обвиненията срещу мен, решил на своя глава да отвори сандъка ми. Предполага, че Бъкингам ще плати щедро за съдържанието му. Иска да знае дали няма да платя повече.
— Копеле мръсно — озъби се Алейн.
— Къде е братовчед ми? — попита Малори, докато ставаше от стола.
— Напусна имението, докато бяхте на юг.