На същата страница имаше още три села, които отговаряха на критериите — Лемингтън Хейстингс, Молингтън и Бинтън; не след дълго добавиха също Нюнам Падокс, Волвертън, Окхил, Уедингтън, Ходнел, Нънитън и Стонли — общо единайсет градчета и села в Уоруикшър с 20 акра поляни. Имаше обаче само едно село с 23 акра поляни — Стретън он Фос.
— Значи е съвсем ясно — рече Клер. — Ако хипотезата ни е вярна, то с числото 23 Томас Малори трябва да сочи към Стретън он Фос. Много по-чист резултат от останалите.
Артър зареди картата на Уоруикшър и се намръщи, загледан в Стретън он Фос.
— Не знам. Доста на юг е от дома на Малори в Нюболд Ревъл. — След бърза справка за селото добави: — И никога не е имало голямо имение или замък, което означава, че Малори не е имал близък благородник в района.
— Това са само предположения, нали? Откъде можеш да си сигурен?
— Не мога. — Той огледа списъка на местата и отново взе пергамента. — Знаеш ли, май пропускаме нещо, като търсим само тези двайсет или двайсет и три акра. Има и друга фраза, която е особена, може би нарочно особена. Нали помниш какво пише той в предговора — че мечът може да бъде намерен, цитирам: „заедно със самата история, стига човек да е внимателен като свещениците, които се грижат за тайнствата на зелените акри на Уоруикшър“. Внимателен като свещеници. Защо го казва? Това е ненужно разкрасяване. Има ли нещо за свещеници?
Тя грабна книгата от скута му.
— Да! Помниш ли? В Лемингтън Хейстингс освен двайсетте акра поляни са записани петнайсет роби, трийсет и трима вилани и свещеник! Значи трябва да видим дали това е единственото селище, което отговоря и на двете условия.
Клер прочете отново отбелязаните места, като повиши глас, за да наблегне върху Стретън он Фос — в това село също беше записан свещеник. Чак на последното село Стонли тя отново повиши глас.
— Това село има двама свещеници.
Артър намери на картата Лемингтън Хейстингс и Стонли, макар Клер да настояваше, че всички улики сочат към Стретън он Фос.
— Лемингтън също не е много близо до дома на Малори, но поне е на пътя за Лондон. Знаем, че е бил член на Парламента, така че навярно е познавал мястото. Стонли е по-близо, непосредствено на юг от Ковънтри, почти в неговата територия. — Артър направи още една справка и заяви: — Там е имало важен цистерциански манастир през петнайсети век, което е интересно.
Клер се изправи да се разтъпче.
— Виж, може напълно да грешим с всичко това, но ако сме на прав път, имаме три възможности — Стонли, Лемингтън Хейстингс и Стретън он Фос, на което залагам аз. Как да стесним издирването? Имам предвид, дори ако знаехме, че Малори е имал предвид едно от тези места, къде точно да търсим? Та това са цели села?
Излязоха на разходка преди закуска. Беше облачно и когато се отдалечиха максимално в градината, небето изведнъж се отвори със забележителна ярост и ги направи вир-вода, сякаш някой ги бе напръскал с градински маркуч от една ръка разстояние. Смеейки се като ученици, двамата изтичаха обратно в стаята и свалиха мокрите палта и обувки.
— Трябва да се преоблека — заяви тя, докато разкопчаваше горното копче на блузата си и вървеше към гардероба.
Артър я последва, като също разкопчаваше ризата си. Клер внезапно спря и се обърна към него. Той я целуна, отначало плахо, после по-настойчиво, след като усети, че тя няма нищо против. Тръгнаха долепени към разхвърляното й легло и след кратка борба с копчета, ластици и закопчалки се освободиха от дрехите си.
Всичко в нея беше съвършено — миризмата й, вкусът й, тихите й стонове, прекрасното тяло. И когато свършиха, задъхани от неочакваното преживяване, тя изглеждаше толкова доволна и щастлива, колкото и той.
Артър нямаше представа защо мисълта му хрумна точно тогава, но забързано се извини и взе лаптопа и единия пергамент. Клер като че ли изобщо не се смути от посткоиталните му маниери и придърпа завивките между двама им.
— Между другото, беше изумително, но пропуснахме това. Аз го пропуснах. — Той посочи част от пергамента. — Този откъс: мечът може да бъде намерен в съзвучие със самата история. Това трябва да е другата важна следа към него.
Клер постави ръка върху гърдите му. Жестът беше толкова небрежен, сякаш двамата отдавна бяха любовници.
— Съжалявам, но не разбирам.
— Умиращият крал Артур нарежда на сър Грифлет да върне Екскалибур на вълшебното езеро, от което е дошъл. Грифлет се подчинява с неохота и от езерото се подава женска ръка, която улавя меча и го отнася под водата. Малори е имал предвид именно това — в съзвучие със самата история. Явно е хвърлил меча в някакво езеро. Така го е скрил. Остава да намерим край кое от трите села има езеро.