Выбрать главу

— Направо блестящо.

Той я целуна.

— За химик ли?

Нужни им бяха само две минути в „Гугъл Ърт“, за да получат отговора — и той се оказа смазващо разочароващ. Лемингтън Хейстингс, Стретън он Фос и Стонли нямаха езера, нито дори езерца. Реката Ейвън минаваше през Стонли, но това не се броеше. Артър разочаровано затвори капака на лаптопа.

— И сега какво? — попита тя.

Артър сви рамене и се обърна към нея.

— Остава ни само едно — рече и се притисна отново в нея.

Артър и Клер пристигнаха рано в „Мортимър Армс Пъб“ на Тотънхам Коурк Роуд, но Тони Феро вече беше там и допиваше първата си бира. Бъбреше с някакъв мъж, когото Артър взе за Джим Моби, геолог от Лондонския университетски колеж, за когото Тони бе споменал в телефонния им разговор по-рано.

Тони им махна да дойдат и преди да ги представи на Моби, отново направи комплимент на Клер. Артър му беше звъннал да го запознае с развитието на нещата и именно Тони беше предложил Моби. „Дали е възможно едно езеро да изчезне за петстотин години? — беше казал той. — Проклет да съм, ако знам, но тук имаме едно момче, което ще може да ни каже.“ Тони поръча по още едно за всички и отново се зае да любезничи с Клер.

Моби имаше сухи, набръчкани от слънцето бузи от годините теренна работа в Африка. Той тихо слушаше празните приказки, докато се справяше с втората си бира. Накрая издебна удобен момент и вметна:

— Четох за вас и вашето съкровище от Съфолк, Мелъри. Интересен тип сте. Нещо против да ми кажете защо се интересувате от изчезващите езера?

Артър се смути, че ще му се наложи да увърта, но Тони веднага му се притече на помощ.

— Можем да ти кажем, Джим, но после ще се наложи да изчезнеш за много дълго време. Госпожата ще има ли нещо против?

Моби се разсмя.

— Подозирам, че ще ти бъде безкрайно задължена. Добре, разбрах. Информация за тесен кръг и тъй нататък. Няма да любопитствам. Продължавай да ме наливаш с бира и ще се държа прилично. Да се гмуркам ли, да ме прощавате за френския?

— Моля — рече Артър.

— Езера могат да изчезнат по куп причини. Понякога може да се случи за миг, понякога за хилядолетия. Най-често срещаният сценарий е, когато седиментите се отлагат и езерото постепенно се заблатява. Тогава се образува торф и районът става тресавище. През последните му стадии започват да растат дървета, които превръщат тресавището в гора.

— Това може ли да стане за петстотин години? — попита Артър.

— Може, но по-вероятно би било да се случи за хиляди години. Някои изчезват сезонно, но тези така наречени ефимерни езера обикновено се срещат на много сухи места като Долината на смъртта, така че в случая не ни интересуват. Много рядко някое езеро може да изчезне в рамките на минути. Подобно нещо стана през 2005-а в Русия, когато езерото Белое се изпари като с магия. Смятаме, че е имало някакво сеизмично разместване на пластовете под него и водите му са изтекли през образувалите се канали, водещи до реката Ока.

— Значи това може да обясни нещата?

— Може, но е малко вероятно. Нямаме исторически данни за подобно събитие в Уоруикшър от последните петстотин години, нито пък успях да намеря някакви картографски индикации, че в района на Лемингтън Хейстингс, Стретън он Фос или Стонли е имало някога езера. За да стане картината пълна, трябва да добавим и феномена на така наречените убити езера, при който захранващите ги реки са били отклонени от човека за напояване и в езерата вече не постъпва вода. Но това също не се отнася за Европа.

— Значи не ни остава нищо? — попита унило Тони. — И парите ми за бира са изтекли в канала?

— Хранопроводът ми едва ли може да се нарече канал — изсумтя Моби. — Сещам се обаче нещо друго. Задължително ли е вашият неуловим водоем да е езеро? Не може ли да е река?

Артър поклати глава.

— Историческият документ, по който работим, ясно говори за езеро.

— Понякога реките могат да се разширяват доста и на някои места да приличат много на езера. Колкото по-голямо е разширяването, толкова по-трудно е да се забележи течението.

Артър издаде напред долната си устна.

— През Стонли минава река Ейвън, но на картата не видяхме никакви разширявания. Прилича си на обикновена, не толкова голяма провинциална река.