Ужасният обрат настъпи няколко месеца по-късно, точно когато задухаха ветровете на зимата. Беше тежък, смазващ удар да го арестуват отново по същите изтъркани обвинения и да го пратят в затвора Маршалси. Малори настоя да научи кой стои зад това. Отговорът дойде като ръка от оня свят. Някакъв човек, когото не познаваше, се появи един ден в килията му и помоли за прошка, че го прекъсва.
Малори вдигна очи от писалището си. Макар че беше огорчен и отчаян от поредния несправедлив арест, бе продължил работата си върху ръкописа и бе потънал в мисли за Ланселот и Гуинивер. Мъжът на прага беше невероятно дебел и съдейки по фината, обшита със скъпи кожи роба и пръстените със скъпоценни камъни, бе също така невероятно богат.
— Кой сте вие, сър? — попита Малори.
— Джордж Рипли. Може би сте чували за мен.
Малори се усмихна. Човекът пред него беше от групата на Бъкингам.
— Наистина съм чувал.
— Добре, в такъв случай сигурно знаете защо съм тук.
— Сядайте, Рипли. Маршалси не предлага най-добрите удобства на света, но предполагам, че няма да се задържите достатъчно дълго тук и това няма да ви притесни.
Рипли се намръщи, докато отпускаше телесата си върху тесния стол.
Малори остави перото в мастилницата.
— Защо не ми разкажете за „Кем“?
Дори да беше изненадан от въпроса, Рипли не го показа.
— Ние се занимаваме с натурфилософия. Любопитни мъже, джентълмени. Това е.
— Вие сте алхимици.
— Вярно, такива сме. Аз и някои други горещо вярваме, че алхимията е благородно начинание. Ще се съгласите, че разбирането на Божията промисъл е благородно начинание, нали?
— Защо искате Граала?
— А вие защо го искате, сър Томас?
— За прослава на Господа.
— Ние го искаме поради същата причина.
— Чувал съм друго.
— Не мога и няма да коментирам неоснователните и възмутителни обвинения на неизвестни хора.
Малори се надигна с мъка и разтърка бедрото си.
— А в същото време аз, сър, съм затворен незаконно поради неоснователните и възмутителни обвинения на неизвестни хора! Вие ме върнахте обратно в затвора, нали? Мислех си, че онзи копиеносец от Кент е сложил край на интереса на Бъкингам към бедната ми душа, но явно съм се лъгал. Сега привържениците на Йорк командват. Нима влиянието ви достига и до тях?
— Влиянието ни достига до много и различни места. Бъкингам, Бог да успокои душата му, се озова на страната на крал Хенри в най-неподходящия момент. Сега, когато херцогът на Йорк и наследникът му Едуард Йоркски са във възход, собственото ми влияние също нараства. Херцогът повери някои страни от образованието на Едуард на мен, така че прошепна ли, че рицар като вас трябва да бъде задържан отново, най-вероятно това ще се случи. А ако случайно помоля рицар като вас да бъде освободен, най-вероятно това също ще се случи.
— Е, в такъв случай ви окуражавам да шепнете.
— И ще го направя. Достатъчно е само да ми кажете къде мога да намеря меча.
Малори закуцука около писалището и се облегна тежко на него.
— А, пак това. Дяволското предложение. Ще ви отговоря по същия начин, по който съм отговарял неведнъж и на Бъкингам. Никога няма да ви кажа. Можете да петните името ми, но няма да се пречупя. Можете да ме изтезавате, но няма да се пречупя. Можете да отнемете земите ми, да избиете семейството ми, но няма да се пречупя. „Кем“ може да е могъща организация, вие може да сте могъщ, но никой не е по-могъщ от желязната ми воля, подсилена от знанието, че онова, което защитавам, го защитавам в името Господне. А сега, любезни ми сър, ако успеете да измъкнете задните си части от онзи стол, желая ви приятен ден.
През следващото десетилетие обикалянето на Малори из затворите продължи, прекъсвано от кратки периоди на излизане под гаранция и опрощаване. Но той сякаш почти чуваше шепота, излизащ от тлъстите устни на Рипли. Чуваше го в съня си. „Уловете заека. Издърпайте го от щастливата му дупка. Сложете го отново в клетката. Той е мой. Мой. Мой.“
Войната на розите се проточи, но влиянието на Рипли в двора само растеше. Херцогът на Йорк загина при Понтефракт, но неговият деветнайсетгодишен син, великолепен младеж, висок почти два метра, зае престола под името Едуард IV. Вече нищо не бе в състояние да спре Рипли. Той продължи да шепне, но този път направо в ухото на краля, тъй като открито служеше като дворцов алхимик.