— Хладно ли ти е? Искаш ли сакото ми?
— Добре съм. — Нямаше вятър и въздухът дори бе по-топъл, отколкото в началото на претърсването. — Чу ли нещо?
— Добрата новина е, че не бяхме забавени от заблуждаващи сигнали. Лошата е, че не намерихме нищо.
— Бива. Струва ми се добро съотношение сигнал — шум.
Артър почти беше забравил, че красивата жена, която вървеше в ефирна рокля до него, е всъщност учен.
— С това темпо май ще ни отнеме цяла нощ.
— Нямам нищо против. Тук е много приятно.
Мина час, после два и внезапно музиката спря. Сватбеното празненство беше приключило. От паркинга долитаха пиянски викове, а накрая тентата потъна в мрак. Облаци скриха нощното небе, задуха лек вятър и Артър настоя Клер да облече сакото му. След като организаторите приключиха с прибирането, абатството потъна в пълен мрак и едва тогава Артър се почувства достатъчно сигурен да запали фенер. Със свалени слушалки и без нито една жива душа наоколо двамата чуваха тихия ромон на реката. Клер осветяваше пътя му. Артър прецени, че ще направят последната си обиколка около центъра на острова след около час.
— Добре, да направим още един курс — рече той.
Двама мъже седяха мълчаливо в черна кола, спряна на паркинга на манастира. Григс беше насочил уреда за нощно виждане към двете светещи, подобни на призраци фигури далеч от тях.
— Мотаят се в проклети кръгове — съобщи той.
Другият мъж погледна светещия си часовник.
— Май ще прекараме тук цяла нощ. — Хенгст беше бивш агент на SASS, разузнавателната агенция на Южна Африка. Бе по-млад от Григс.
— Трябва да ми целуваш задника, че те отървах от дежурството на портала.
Хенгст се навъси.
— Сваляй гащи тогава. Това е повече по моята част.
— Много ли наблюдения си водил в специалните служби?
— Не питай. Фасулска работа.
Григс се пресегна към задната седалка, взе един тактически сак и го постави в скута си. Разкопча го и извади отвътре компактна снайперистка карабина.
— Дай да погледна — каза Хенгст.
Григс му подаде оръжието и младият мъж го огледа с опитно око.
— Харесва ли ти? — попита Григс.
— Бива си я. Каква е?
— Американска. Пустинна тактическа карабина. Петдесет и шест сантиметрова цев, пет килограма, титаниев заглушител, оптичен мерник „Моро Вижън“ за нощно виждане, лазер „Барска“.
— С какво стреля?
— „Лапуа Магнум“, триста трийсет и осми калибър.
— Мамка му. Пушка за слонове. Колко струва?
— Напълно оборудвана ли? Шест хиляди.
— Харп ли ти позволи да я купиш?
— Абсолютно.
— И аз искам.
— Не ти трябва в онази портиерна.
Григс взе оръжието и свали предпазните капачки. Спусна наполовина стъклото на колата, за да има опора за цевта, и нагласи фокуса, докато главата на Артър не изпълни оптичния мерник.
— Целта е прехваната.
— Какво е разстоянието?
— Около петстотин и петдесет или шестстотин метра. Няма вятър. Мога да улуча в девет опита от общо десет.
— И Харп ще ти вземе скалпа.
— Майната му на ситното лайно.
— Ласкаво говориш за тип, който ти е купил играчка за шест хилядарки.
Григс бързо кипна.
— Онази нощ Мелъри не видя лицето на Харп, нито пък твоето. Има само един начин да съм сигурен, че няма да ме прекара.
— Заповедите са си заповеди, нали, друже?
— Не ми пука за някакви си шибани заповеди. Моят врат е на дръвника.
— И какво му е толкова важното на онзи Граал? — попита Хенгст, докато палеше цигара.
— Харп не говори за това, но швейцарецът, за когото работех, беше бъбрив. И той беше физик, адски богат. Двамата с Харп са членове на някаква група, свързана с Граала. Каза ми, че Граалът имал определени… свойства, май така се изрази, които искали да овладеят.
— За какво да ги овладяват?
— Така и не каза.
Хенгст дръпна силно от цигарата.
— Тези богати копелета имат твърде много свободно време.
Артър започна нова обиколка и на третото преслушване вляво му се стори, че чува нещо. Не толкова ясно изразен тон, колкото усещане за звук. Това го подсети как бяха проверявали слуха му като дете. Лекарят постепенно намаляваше децибелите, докато не остана само намек за звук.