След време Артуир издигна Мирдин до главен съветник и старата гвардия на Утер Пендрагон бе пратена на заслужен отдих. И Мирдин, който бе загърбил древната си вяра, за да прегърне учението на Иисус Христос, увещаваше краля на всяка крачка да посвети престижа на трона и живота на рицарите си на откриването на Грала. Египтянинът настояваше, че ако се увенчае с успех, начинанието ще утвърди Артуир като най-великия владетел в целия християнски свят. Намирането на Грала бе голямата непостигната цел на Артуир.
— Грала значи? — избухна кралят. — Това приказки на отчаян затворник ли са, който лъже, за да получи свободата си, или думи на честен човек?
— Мисля, че казва истината, кралю мой — отвърна Гуалхавад. — Ето и историята му. Бардовете на народа му твърдят, че великият светец Йосиф Ариматейски, който дал собствената си гробница за вечно жилище на разпнатия Христос, се сдобил с Грала малко след възкресението на нашия Господ. Преследван от Понтий Пилат, Йосиф избягал от Йерусалим и стигнал до страна, наричана от римляните Тараконензис. Там станал свещеник и основал община, която да почита Христа високо в планините, където той и последователите му били в безопасност. И именно там скрил Грала.
Артуир се размърда нетърпеливо на трона си.
— Чували сме неведнъж подобни приказки и мнозина рицари са потегляли храбро към враждебни страни в търсене на нищо освен мъгла. Защо този път да е различно?
Увереността на Гуалхавад не помръкна ни най-малко.
— Досега някой мъж на честта твърдял ли е, че е държал потира в ръцете си?
Артуир хвърли поглед към Мирдин, след което отново се обърна към рицаря си.
— Нима онзи Валиа ти е казал това?
— Да, сир.
Артуир се наведе напред.
— И какво е било усещането да го държи?
— Каза, че бил топъл като коремчето на бебе, като кръв. Почувствал силата му.
Артуир се облегна тежко назад и кимна. Точно това беше предвидил и Мирдин. Гралът, каза той, щял да бъде топъл като туптящо човешко сърце.
— Какво ще кажеш, Мирдин? — попита Артуир.
— Когато сър Гуалхавад ми предаде разказа на сър Валиа, паднах на колене и отправих благодарствена молитва. Мнозина са твърдели, че Гралът е скрит в кралството на Еурик, не по-малко други са говорили, че свети Йосиф е намерил убежище в Тараконензис, където отишъл с безценна реликва. Смятам, че не можем да подминем твърденията на сър Валиа.
— Какво предлага Валиа? — обърна се Артуир към Гуалхавад.
— Исканията му са следните — отвърна рицарят. — Ще ми каже къде се намира това убежище и къде е скрит Гралът. Иска да обещаем, че ако се върна от пътешествието си с Грала, ще го освободим незабавно, без откуп, и ще гарантираме на него и на другарите му безопасен път до Германия.
— Скромно искане за такова велико съкровище — отбеляза Артуир.
— Сър Валиа се страхува, че иначе ще прекара целия си живот в плен и ще умре позорно — обясни Гуалхавад. — Иска да види отново жена си и децата си. Знае каква е репутацията на собствения му крал относно откупите. Моля ви, сир, да ме удостоите с честта да поведа отряд рицари и да намеря Грала, за да го поставя в краката ви.
Артуир не се засрами да се просълзи открито. Гуидре се спотайваше кипнал в сенките.
— Върви, мой храбри и благородни Гуалхавад — рече Артуир. — Изпълни най-съкровената ми мечта.
Мирдин имаше стая високо в една кула на замъка на Артуир — богато обзаведена, изтънчена като покоите на краля, със сребърни подноси и чаши и дървени сандъци, пълни с обшити с кожа одежди. Грамадният гал Майлок и дребният силен пикт Килиан от северните земи седяха до камината, пиеха от виното му и разкъсваха печен петел с мазните си пръсти. Мирдин не прояви особен интерес към храната и пиенето. Вместо това вниманието му бе погълнато от танцуващите пламъци и мъничките експлозии в купчината опушени цепеници.
Накрая той наруши мълчанието.
— Майлок, искам да придружаваш Гуалхавад в пътуването му. Ще убедя Артуир, че Гуалхавад се нуждае от мъдрец до себе си, който да го съветва.