Щом чу за завръщането на Джоуан, Мирдин се завтече към стаята, където го бяха пренесли, и нахълта вътре, докато жените миеха раните му. Вонята в помещението беше нетърпима, жените бяха увили лицата си с шалове, но Мирдин дори не трепна. Бързо ги избута настрани и падна на колене, за да доближи ухо до устата на рицаря.
— Намерихте ли Грала?
Джоуан кимна.
Очите на египтянина пламнаха.
— Кажи ми къде е?
Джоуан се опита да отговори, но устните му бяха твърде напукани. Мирдин нареди на най-близкостоящата прислужница да даде на рицаря малко вода.
— Там, където каза сър Валиа — успя да изхрипти Джоуан.
— Тогава защо не е у теб? — едва не изкрещя Мирдин.
Когато рицарят започна да разказва какво се е случило на онзи далечен планински връх, Мирдин заповяда на жените да излязат, така че никой да не чуе думите му. Макар и смазан от изтощение и гаснещ от недохранване и гангрена, той описа всяка подробност от изкачването на планината до момента, когато побягна, за да спаси живота си.
Хората на Аларих ги дебнели в засада. Джоуан не знаеше как са научили, че британците идват. Малко преди началото на атаката Гуалхавад намерил Грала! И дори го държал в ръце, преди с неохота да го остави, за да извади меча си.
Макар противникът да ги превъзхождал петкратно, британците се сражавали доблестно и повалили мнозина врагове. Портауир загинал от удар във врата, а Майлок бил пронизан в корема. Гуалхавад продължил да се сражава и собственоръчно убил седмина, преди да бъде намушкан в гърдите. Джоуан получил тежка рана на ръката и разсечена вежда; когато видял, че е последният жив, хукнал надолу по стръмната пътека да събере мъжете, които чакали на поляната, но за свой ужас ги намерил избити. Свирнал на коня си, сграбчил гривата му със здравата си ръка и успял да го яхне, за да започне дългия си скръбен път обратно към Британия.
— Трябваше да се бия и да умра с братята си — рече Джоуан, а сълзите се стичаха по бузите му. — Но реших, че е мой дълг да се върна в двора на своя крал и да му съобщя, че Гралът съществува. Моля се другите рицари да успеят там, където аз се провалих.
— Чуй ме хубаво — твърдо заяви Мирдин. — Не казвай на никого това, което разказа на мен. Аз лично ще предам думите ти на краля.
Рицарят кимна едва-едва.
— Сър Валиа трябва да бъде освободен — промълви той. — Макар да се провалихме, всичко, което той каза, е истина. Много мислих за него и несгодите му през дългите самотни нощи.
Мирдин отвърна с мрачна усмивка. Лично се беше погрижил Валиа да бъде убит преди три сезона. Нарочно оставена отключена врата на килия, отчаян рицар, жадуващ свободата си — лесно бе да заяви, че Валиа е бил убит при опит за бягство. Една знаеща за Грала уста беше запушена, а сега бе ред на друга. Но преди да успее да издърпа възглавницата изпод главата на Джоуан и да я притисне в лицето му, в стаята влезе кралският лекар с ученика си.
Разочарованият Мирдин продължи към покоите на краля, докато замисляше плана си. Великият владетел стенеше под купчината кожи. Щом видя гадателя си, той се надигна на лакът. Устата му бе изкривена от ужасното подуване на долната челюст.
— Говори ли с него?
— Да, сир.
— Разкажи ми всичко.
Мирдин се подчини. Нямаше друг избор. Артуир като нищо можеше да стане от леглото си по всяко време, за да посети поваления рицар и да научи истината. Мирдин не можеше да рискува да бъде уличен в лъжа или в премълчаване на истини. Поиска обаче всички присъстващи в покоите да излязат. Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре.
Артуир го изслуша внимателно, възбуден от разкритието, че Гралът е бил намерен, и натъжен, че е бил изгубен отново и че чудесните му рицари Гуалхавад и Портауир са загинали.
— Трябва да организираме нова експедиция — каза Мирдин.
— Да — съгласи се Артуир. — Не малък отряд от мъже, както направихме, а цяла войска. Да вземе Грала със сила. Крал Аларих да върви по дяволите. Победих бащата, ще победя и сина.
— Ще бъде сторено — поклони се Мирдин.
Артуир понечи да стане от леглото.
— Лично ще поведа войската.
— Тук не съм съгласен — възрази гадателят. — Болен сте. Нямате сили. Зима е и прекосяването на морето ще бъде гибелно. Моите уважения, но само ще забавите напредването на войската. Аз ще ида вместо вас и ще ви донеса светата реликва.
Артуир разтърка пулсиращата си челюст.
— Не, нужни са ми съветите ти. Ще изпратя сина си да води войската. Сър Моргант ще бъде до него. Извикайте сър Гуидре. Искам да говоря с него.