Имаше отлив и пясъкът бе мокър и тъмен. Мирдин носеше двуръкия меч на краля. Взе лопатата от един скуайър и прати всички мъже обратно нагоре да чакат. После тръгна с Артуир, готов да му подаде ръка, а кралят се насочи към по-голямата от двете пещери.
— Това място винаги е било вълшебно — каза Артуир, когато стигнаха отвора. — Вътре чувах гласове, гласовете на предците ми. Тук гласът ми ще зове моите потомци. Хайде, да си свършим работата.
Пещерата минаваше от едната страна на скалите до другата и бе осветена от двата отвора. По средата Артуир спря и посочи.
— Копай тук — нареди на гадателя. — Копай дълбоко.
Когато ямата стана толкова дълбока, че на дъното й се появи вода, Артуир извади гравирания меч, целуна го и го уви в наметалото си. Коленете му оставиха отпечатък в пясъка, докато го полагаше внимателно в изкопа. Не след дълго Мирдин засипа ямата и отъпка добре пясъка.
Артуир посочи стената на пещерата над заровения меч.
— Ето там — рече и показа на Мирдин гладък камък. — Извади кинжала си и изсечи кръстния знак в скалата. Той ще бъде пътеводител за Синген, макар да се моля никога да не му потрябва, защото от сърце желая да видя лично Грала, докато съм жив.
Пътят към Барсино, по който пое Гуидре, бе същият, по който бе минал и Гуалхавад, но тъй като пътуваше с триста души, сто от които бяха войници и рицари, кралският син нямаше проблеми с разбойници и местни главатари. Сериозният им враг беше лошото зимно време и то продължи да ги мъчи до края на пътуването, когато пролетта започна да стопля южните земи. Мирдин се беше погрижил неговият човек Килиан да е част от експедицията, но Гуидре не проявяваше интерес нито към него, нито към съветите му и пиктът остана пренебрегнат. Истинският приятел и довереник на Гуидре бе сър Моргант. Двамата млади рицари водеха заедно колоната и бяха неразделни.
Единствената им по-значителна битка бе край Толоза, столицата на кралството на Аларих. Гуидре заобиколи отдалеч града, за да избегне сблъсъка с много по-голяма войска, но на стария римски път срещу тях се изправиха около стотина бойци и последва свиреп сблъсък. Гуидре копнееше за бой, за да се отърси от еднообразните и досадни месеци. Британците се сражаваха ожесточено и нито един визигот не оцеля през онзи кървав ден. Гуидре изгуби само трийсет мъже и благодари на Бог за великата си победа. Същата вечер Килиан спечели благоволението му, като обяви, че е видял небесен знак — в локвите вражеска кръв съзрял отражението на Грала.
След време стигнаха целта си без по-нататъшни пречки от страна на Аларих. За всеки случай се отказаха от удобствата и удоволствията на Барсино и продължиха направо към Планината на чудесата. Планинската пътека бе точно такава, каквато я беше описал Джоуан, и Валиа преди него. Въоръжени с това знание, Гуидре и Моргант се посъветваха и решиха, че ще е най-добре да разположат войската в началото на пътеката, за да не допуснат изненадваща атака в гръб от визиготите. Малък отряд от най-добрите рицари щеше да ги съпроводи нагоре в планината.
Двайсет мъже започнаха да се изкачват в ранното утро. Първо на кон и после пеша. Не срещнаха жива душа и когато стигнаха поляната, описана от Джоуан, Гуидре бе изпълнен с радост.
— Продължи внимателно и вземи Грала — каза му Моргант. — Аз ще потърся монасите.
Пролетта се смени с лято и лятото отстъпи пред есента. Артуир бе възстановил здравето си, след като лекарят извади болния зъб. Прие оздравяването си като знамение, че Гуидре е постигнал успех. Мирдин пък продължаваше да гадае по вътрешности на кози, макар да не му беше нужен божествен знак, за да е наясно, че Артуир никога не ще види Грала. Чакаше с надежда всеки ден не завръщането на Гуидре, а вестоносец, който да му съобщи, че Гралът е в Йерусалим и всички кем го очакват там.
В едно свежо и ярко утро стражите по стената видяха приближаваща колона и докладваха на краля и Мирдин.
Двамата се втурнаха към вътрешния двор на замъка заедно с кралицата и всички благородници да посрещнат влизането на колоната.
Първият рицар, който се появи, не беше Гуидре. Вместо него Моргант влезе бавно в двора, навел отчаяно глава.
Артуир изтича до коня му и хвана повода.
— Къде е синът ми? — попита той.
— Мъртъв е, сир. Славна смърт от рана, получена в битка. Сражава се като лъв и изби мнозина, преди да бъде коварно поразен в гръб.