Щом чу това, кралицата започна да вие, а коленете на Артуир се подкосиха.
— Ами Гралът?
— Предателство — отвърна Моргант, докато слизаше от коня. Впери поглед в Мирдин и изрече: — Гуидре успя! Държа го в ръцете си! Видях го. И тогава последва коварна атака. Нахвърлиха ни се мъже, които дебнеха в засада. Знаеха, че идваме. Гуидре се сражава свирепо, като истински кралски син. Съсече ги всички, но Гралът изчезна в разгара на битката и с огромна скръб трябва да кажа, че не успях да го намеря отново. В планината имаше монаси. Може би знаеха къде е, но дори когато ги подложих на най-сурови мъчения, не успях да ги накарам да проговорят.
— Аларих ли беше? — гневно попита кралят. — Той ли стои зад това позорно дело?
— Не беше Аларих, сир.
— Кой тогава?
— Мирдин! — извика Моргант и посочи поразения гадател. — Килиан каза името му. „За «Кем»! — извика той на нападателите. — За Мирдин! Избийте ги всички!“ Не зная повече, защото го съсякох, след като изрече предателските думи.
— Долен мошеник! — писна Мирдин. — Как смееш да ме клеветиш?
Лицето на краля потъмня от ярост.
— Тишина! — изрева той. — Къде е тялото на сина ми? Какво стана с него?
Моргант се приближи до краля, за да може само той да чуе думите му.
— Заех се да ви го върна жив, сир. Носехме го на носилка през чужди земи цели два месеца, докато състоянието му не се влоши ужасно. Стигнахме до замъка Малеоре в Северна Галия, където ви е родила майка ви кралица Игрейн. Утер Пендрагон воювал в онези земи и той ви кръстил Артуир Малеорски. Господарят на имението ни прие топло и ни даде храна и подслон, а дамите му се погрижиха за Гуидре. Един нормански лекар каза, че кралското му ребро го е спасило от моментална смърт, и отвори раната, за да могат лошите течности да изтекат по-лесно. Това възстанови сина ви дотам, че можеше да приема храна и напитки и да възвърне донякъде силите си. Именно тогава поиска перо и пергамент. Не зная какво е точно написал, макар мрачният му разказ да е за загубата на Грала. Нареди пергаментът да остане в замъка Малеоре, в случай че поради предателство или злощастие не стигнем до двора ви. Уви, после треската му се върна и вече не можеше да бъде спасен. По негово желание беше погребан край замъка Малеоре. — Моргант повиши глас, за да го чуят всички събрали се. — С голяма мъка на сърцето призовах мъжете да прекосим морето и да се върнем тук, водени от желанието да отмъстим за смъртта на Гуидре и да видим как предателят Мирдин ще си получи заслуженото.
Мирдин бе гледал със страх в очите как двамата мъже си шепнат. Нямаше къде да бяга, затова остана на място, разтреперан от ярост.
— Ела тук, Моргант — изсъска той. — И ме наречи предател в лицето.
Моргант закрачи, вирнал гневно брадичка, докато не се озова лице в лице с египтянина.
Случи се толкова бързо, че рицарят не успя да реагира.
Мирдин замахна със скрития кинжал и преряза гърлото му, от което бликна червен фонтан.
Докато Моргант падаше на колене, стиснал зейналата рана, Артуир изкрещя „Меч!“, без да се обръща към никого конкретно.
Един стоящ наблизо рицар извади меча си и го подаде на своя крал.
— Какво ще кажеш, преди да те убия, Мирдин?
Египтянинът приличаше на уловено в капан животно. Докато отстъпваше заднешком, мъжете направиха преграда, за да го притиснат. Гадателят размаха кинжала, за да ги задържи на разстояние.
— Гралът не е за някакви си крале — изсъска той. — А за такива като мен, които знаят какво да правят с него.
Артуир пристъпваше крачка след крачка към него.
— И какво щеше да направиш с него?
Мирдин плю в прахта.
— Не ти е дадено да знаеш тези неща. Може и да си крал, но си оставаш низше създание. — Той пусна кинжала си и извика: — Наричаш кралството си страна на рицарството. Някой ще ми даде ли меч?
Никой не помръдна.
— Меч за тази свиня! — изрева Артуир.
Някой хвърли оръжието си и то изтрака в краката на Мирдин. Египтянинът го вдигна и зае бойна стойка.
Артуир се хвърли напред със смразяващ кръвта вик и Мирдин направи същото. Сякаш два елена се бяха втурнали презглава един към друг, за да ударят рогата си.
И двамата оцеляха при свирепия сблъсък и отстъпиха на разстояние един от друг.
После се втурнаха отново, но след втория сблъсък двубоят приключи.