Брат Ориол пристигна бързо, но въпреки това се извини на поносим английски, че ги е накарал да чакат. Беше висок и млад, на не повече от трийсет, с гъста кафява брада и очила. Носеше характерната за бенедиктинците черна роба и скапуларий с качулка, и стъпваше безшумно с обувките си с каучукови подметки.
Попита ги откъде са и направи няколко любезни коментара за Англия и Франция, докато ги водеше във вътрешността на комплекса. Когато научи, че идват за първи път, ги попита за първоначалното им впечатление от манастира. Като че ли му хареса с какъв възторг се изказа Клер за природната прелест на мястото, след което заговори за важността на Монсерат за каталонците.
— Обителта е изключително важна част от нашето наследство. Жителите на Каталония почитат Монсератската Дева по особен начин, като тяхна майка и закрилница. Вярно, имаме туристи и поклонници от цял свят, но местните хора смятат годишното посещение на параклиса на Черната мадона за свое свято задължение, което не бива да бъде пропускано.
— Статуята е в базиликата, нали? — попита Артър.
— Да, но точно в момента опашката е много голяма. Тъй като сте наши гости, ще можете да я посетите в по-спокоен час късно следобед или рано сутринта и да я разгледате по-дълго.
Той ги поведе по сводест коридор с колонада и с изглед към чудесна градина и през така наречената Готическа зала с нейния великолепен стъпаловиден таван и стени, покрити със средновековни гоблени. Изкачиха каменни стъпала и влязоха в по-модерна сграда; брат Ориол обясни, че тук се намират стаите за поклонниците, квартирите на монасите, трапезарията, библиотеката и катедралният съвет. Апартаментът на абата се помещаваше в съседната сграда. В манастира имаше шейсет и осем монаси, повечето каталонци.
Етажът за гости приличаше във всяко отношение на скромен хотел. Брат Ориол отключи вратата на стая 13 и ги въведе вътре. Помещението бе малко и просто. Маса с три книги на каталонски (Новия завет, Библията и Уставът на св. Бенедикт), легло, стол и тоалетна с душ.
— Леглото е доста малко — извини се брат Ориол.
Прозорецът очевидно не беше мит наскоро, но през мръсното стъкло се виждаше пълният с туристи двор на базиликата.
— Ако оставите багажа си, ще ви покажа трапезарията.
Монахът ги заведе в намиращата се наблизо зала, подготвяна от две мирянки за лек обяд. После им показа малка читалня с неголяма колекция от книги, с което обиколката приключи. Артър и Клер можеха да се разхождат из манастира, но нямаха право да влизат в районите, отделени за монасите. За повече информация можеха да се обърнат към брошурата, оставена в стаята им, където бяха записани часовете на литургиите, можеха да четат книгите в читалнята и да пазаруват в магазинчетата за сувенири.
Артър благодари на монаха за отделеното време.
— Тук сигурно сте много заети — добави той.
— Запълваме си времето. Молим се по пет пъти на ден, приемаме и утешаваме посетители, работим в много области, наша гордост е хорът ни „Л’Есколания“, един от най-старите момчешки хорове в света.
С любезен поклон брат Ориол се сбогува с тях.
Артър и Клер излязоха на слънце и се смесиха с многоезичната тълпа туристи, после обиколиха магазинчетата и си купиха книжки на английски за манастира. Когато дойде време за обяд, двамата се отправиха към трапезарията за гости, вече пълна със сериозни посетители на средна и напреднала възраст, повечето мъже. Дали защото бяха нови или най-млади, привлякоха вниманието и мнозина ги заговориха. Гостите бяха от цял свят, повечето запалени по обикалянето на манастири.
В 12:30 гостите започнаха да излизат, за да не изпуснат обедната литургия в базиликата. Посъветваха Артър и Клер да присъстват на службата, тъй като прочутият момчешки хор щял да пее химни.
Докато вървяха към стаята си, мобилният телефон на Артър зазвъня. Номерът беше британски, но не му беше познат. Оказа се, че е Санди Марина от Оксфорд. Гласът й беше печален.
— На континента ли си? — попита тя.
— Да, в Испания.
— Личеше си по сигнала. Сега разбирам защо не се обади. Не знаеш, нали?
— Какво е станало, Санди?
Тя заплака.
— Сякаш мълния удари за втори път на същото място. Тони. Ще го кажа направо, Артър. Убили са го.
Разказа му как е бил открит тази сутрин в кабинета си, застрелян на място. Портфейлът му липсвал, часовникът също. Полицията смятала, че става въпрос за грабеж. Напоследък в района имало доста престъпления, свързани с наркотици.