Клер видя пребледнялото му лице и шепнешком попита случило ли се е нещо. Артър кимна и тя отключи вратата на стаята.
Артър седна на леглото.
— Първо Холмс, а сега и Тони — изхлипа Санди. — Направо непоносимо е. Сякаш малката ни група е прокълната.
— Видях се с него вчера сутринта. Бях в Лондон и му показах нещо. Открих онова, което е намерил Холмс.
— Какво?
— Няма да ти кажа. Твърде опасно е. Хората, които искат Граала, са убийци. Те убиха Холмс, най-вероятно са убили и Тони. Търсят и мен.
— Този път полицията няма как да не ти повярва.
— Нямам доверие на полицията.
— Господи? На лов ли си тръгнал? В Испания? Артър, да не би да си в Монсерат?
— Моля те, не задавай повече въпроси. Ще ти кажа, когато се върна. Дотогава просто кажи на чешитите, че съм заминал надалеч и не мога да се върна за погребението. Господи, Санди, как ми се иска да те прегърна точно сега.
Клер беше чула достатъчно от разговора. Изглеждаше ужасно изплашена.
Той я прегърна.
— Всичко ще бъде наред. Никой не знае, че сме тук.
— Откъде си сигурен?
— Никой не ни проследи от багажното до колата под наем. Нито докато излизахме от Барселона. И докато пътувахме нагоре по планината.
— Какво ще правим?
— Да идем в църквата и да се помолим за Тони.
Базиликата бе хладна и тъмна, готическо бижу с проблясващо позлатено дърво и златни мозайки. Високо над олтара имаше балкон, на който позлатената Мадона от Монсерат, Девата с Младенеца, изработена от почерняло като абанос дърво, сияеше в сноп от светлина, който пронизваше църквата през един висок прозорец.
Артър и Клер седнаха на средните пейки и потънаха в печални мисли, докато един от свещениците отслужваше литургията на латински и каталонски. После се появи хорът. Момчетата в бели скрапуларии се подредиха от двете страни на олтара. Под ръководството на хормайстора изпяха три химна, нежните им сопранени гласове така прелестно се сплитаха и извисяваха из катедралата, че очите на Клер се напълниха със сълзи.
След литургията тълпата започна да се разпръсква. Някои излязоха на двора, други се наредиха на опашка при тясната стълба, за да видят Черната мадона. Артър и Клер примигнаха от ярката слънчева светлина.
Едър мъж с брада и широкопола тропическа шапка се отдръпна в сенките при входа на катедралата. Когато видя Артър и Клер да прекосяват двора и да влизат в спалното, Григс излезе на светло, сложи си слънчеви очила и спокойно закрачи към хотел „Абат де Сиснерос“.
23.
В спалното Артър чу зад себе си приближаващи стъпки. Нервно се озърна през рамо и видя някакъв монах да ги настига. Имаше гладко младежко лице със сериозно изражение. Артър го разпозна — беше хормайсторът.
— Хорът ви пя прекрасно — поздрави го той.
Монахът спря да им благодари и забеляза табелките им на гости и сълзите на Клер.
Английският му беше по-добър от този на брат Ориол. Монахът се представи като брат Пау, ръководител на „Л’Есколания“.
— Вие плачете — каза той на Клер. — Май момчетата не са били добри днес.
Тя избърса очи.
— Току-що научихме, че наш познат е починал. Още сме в шок.
— Много съжалявам да го чуя. Кажете ми името на приятеля ви и ще се моля за него.
— Тони — отговори Артър.
— В такъв случай, ще се моля за душата на Тони.
Артър стисна с благодарност ръката му.
— Имате ли някаква работа в момента? — попита брат Пау. — Ако нямате, мога да ви покажа някои специални места. Имам свободен половин час, преди да започнат часовете.
— Много сте мил — рече Клер и когато се усмихна, сериозният млад монах отвърна на усмивката й.
Той ги поведе на бърза обиколка из богато украсения катедрален съвет — голяма куполна зала с подредени в кръг пейки, на които монасите се молеха заедно. Над тях имаше голям стенопис, показващ монасите на Монсерат, станали мъченици по време на Гражданската война. Библиотеката се намираше на етажа над стаите за гости. Централното помещение бе невероятно красиво и заемаше два етажа с открита галерия и прозорци на сводестия таван. Библиотеката, в която се съхраняваха около триста хиляди книги и ръкописи, бе построена през 19-и в., но брат Пау им каза, че според някои сведения манастирът имал библиотека на същото място още през 11-и в.