Артър се възползва от възможността да зададе въпроси. Представи си как Тони и Холмс го окуражават да продължи.
— От всичко прочетено за Монсерат оставам с впечатление, че най-ранните постройки са от началото на десети век. Възможно ли е да е имало и по-ранни религиозни общности тук?
— Трудно е да се каже — отвърна монахът. — Не съществуват документи, които да удостоверяват това. Лично аз смятам, че мястото е било свято почти от времето на Христос. Не бих се изненадал, ако е имало отшелнически килии и преди общоприетите дати.
— Базиликата не е много стара, нали? — поинтересува се Артър.
— Не е много стара, от края на деветнайсети и началото на двайсети век е. Предишната романска църква изгоряла по време на Наполеоновите войни.
— Това отнася ли се и за криптите под базиликата?
— И те са сравнително късни, макар че са доста интересни. Можете да ги посетите сами.
— Кои са най-старите запазени части на манастира? — намеси се Клер.
— Има малка крипта от дванайсети век, известна като Криптата на клерикалите, която е долепена до музикалната библиотека в школата на хора. И разбира се, един малък параклис, килията на свети Искле, споменава се в един текст от девети век.
Артър се беше загледал в гръбчетата на старите книги. Чутото го накара да вдигне очи.
— Възможно ли е да е по-стар?
— Възможно е, поне основите му, но никога не е бил проучван. Нека ви покажа много интересни фотографии от деветнайсети век, изложени в съседното помещение.
— Предполагам, че тук съхранявате важни ръкописи и писма — отбеляза Артър, докато вървяха.
— Наистина е така. Някои от най-ранните текстове на каталонски се пазят тук, макар че със съжаление трябва да добавя, че голяма част от материалите са били изгубени, когато манастирът е бил опожарен от Наполеон.
— Моите извинения — обади се Клер.
— Не мисля, че вие трябва да носите този кръст.
— Един мой приятел, професор по медиевистика, наскоро е бил допуснат да прави проучвания тук — подхвърли Артър.
— А, да. Тук идват учени от цял свят.
— Намерил е едно интересно писмо от дванайсети век относно Светия Граал.
— Темата, която не престава да буди интерес. — Монахът погледна часовника си. — Имам време да ви покажа още едно помещение, ризницата. Елате.
Ризницата се намираше до базиликата и представляваше покрито с фрески хранилище с пищни махагонови шкафове за църковните одежди. Докато брат Пау описваше архитектурните детайли, вниманието на Артър беше привлечено от стенопис в края на дългото помещение, изобразяващ Тайната вечеря. На него млад и доста красив Иисус беше поставил лявата си ръка върху хляб, а дясната бе надвиснала над голяма проста чаша.
Артър посочи стенописа.
— Прекрасен е.
— Да, наистина. Принадлежи на Йозеп Обиолс.
— Граалът заема централно място в него. Кажете ми, какво мислите за легендите, според които той се намира тук, в Монсерат?
Въпросът очевидно раздразни монаха.
— Знаете ли, за нас това е досадна тема. Няма никакви основания за подобни твърдения. Въпросът не ни интересува. Да не би да сте Граал турист, Артър?
— Не зная какво означава Граал турист, но не мисля, че съм такъв — отвърна Артър раздразнено.
Монахът явно осъзна, че е реагирал рязко.
— Сега трябва да се върна в школата — извинително рече той. — Ако желаете, можете да повървите с мен.
Школата беше дълга, правоъгълна четириетажна сграда в края на комплекса. Докато вървяха натам, брат Пау им разказа за хора и за завършилата неотдавна обиколка в Русия, която минала с огромен успех и издаване на последния им компактдиск. Гордостта му бе очевидна, а няколко въпроса на Клер за миналото му разкриха, че самият той е бил хорист като малък. Монахът им пожела всичко добро на входа и посочи към една оградена градина с тънки като игли италиански кипариси по края.
— Старият параклис на свети Искле се намира там.
— Можем ли да го разгледаме? — попита Артър.
— Боя се, че не. Той е само за монасите.
Следобед посетиха криптата под базиликата и се увериха, че е сравнително нова, без връзка с ранносредновековния период. Базиликата от деветнайсети век дори не беше построена на точното място, на което се е издигала романската църква, така че дори някой да разбиеше пода на криптата с пневматичен чук, едва ли щеше да открие нещо важно.