Опашките намаляха и двамата се наредиха с вярващите да се качат на балкона и да разгледат Черната мадона. Макар че по света имаше навярно хиляди дървени статуи на Девата, почернели от годините или нарочно почернени от създателите им, и макар че всяка от тях се ползваше с голяма почит от духовната си общност, може би никоя не е била почитана повече от Мадоната от Монсерат, превърнала се в културен символ на Каталония.
Според легендата статуята била открита недалеч от манастира. Пастири видели чудна светлина и чули божествена музика, която ги отвела до някаква пещера. Извиканият епископ на Манреса поискал да пренесе Девата с Младенеца в собствената си църква, но докато селяните я сваляли от планината, носилката, на която я носели, ставала все по-тежка и по-тежка и когато стигнали мястото на старите килии, вече не можели да я носят. Така Мадоната показала желанието си да остане в Монсерат.
След бавно изкачване по тесните стълби те стигнаха до Черната мадона. Артър гледаше как Клер пада на колене и започва да се моли мълчаливо, докато един бърз поглед към чакащите на опашката не я накара да стане.
Вечеряха в трапезарията, разгледаха пътеводителите в читалнята и крояха планове. Другите гости бъбреха дружески, нареждаха пъзели или четяха Библията — все предразполагащи към размисъл занимания, идеални за времето и мястото. Клер за момент се отдели да се обади на родителите си и когато се върна, заяви, че на домашния фронт всичко било наред.
Чувстваха се доста уморени. Бяха минали само два дни от нощните разкопки в Стонли и още не си бяха наваксали съня. А и смъртта на Тони им тежеше като ярем. Прибраха се в стаята си в девет.
Леглото се оказа наистина тясно. Лежаха настрани, с лице един към друг, като почти се допираха.
— Изглеждаше завладяна от Черната мадона — рече той.
— Беше прекрасна.
— Католичка ли си?
— Разбира се. Французойка съм.
— Гледах как се молиш. Изглеждаше… ревностна.
— Добра дума. Такава съм. Вярвам без никакви резерви в Бог.
— Сигурно си малцинство. Малцинството на вярващите физици.
— Може би, но малцинство в добра компания. Макс Планк. Артър Комптън. Жорж Льометр, който е бил свещеник, между другото. Вернер Хайзенберг. Фриймън Дайсън. Кристофър Ишам. И много други. Дори Айнщайн, който може би не е вярвал в персонален Бог, но е смятал, че вселена без създател е невъзможна. Кажи ми, Артър, ти в какво вярваш?
— Англичаните сме безчувствени, когато стане дума за религия. Не се придържаме плътно към нея. Но вярвам повече, отколкото не вярвам, ако намираш някакъв смисъл в това.
— Да, намирам. Ами ако намериш Граала? Това ще промени ли нещо?
— Е, Граалът ще бъде осезаема връзка с Христос, но връзка с човек на име Иисус, а не задължително с Божия син.
— Не вярваш ли във възкресението?
— А ти вярваш ли?
— Да, абсолютно.
— И как физикът в теб може да обясни този феномен?
— Има много неща, които не разбираме. Не съм сигурна, че физиката и духовността са съвместими.
— Бих искал вярата ти да е стъпила на здрава основа. Ще ми се да вярвам, че Тони Феро и Ендрю Холмс в момента пият заедно бира някъде горе. Виж, Клер, цял ден си мисля за това. По-добре е утре да заминеш за Франция. Тревожа се за безопасността ти. Аз трябва да продължа, но ти не си длъжна.
Тя се сгуши в него и го целуна.
— Няма да стане. Чувствам се в пълна безопасност с теб. А сега ми кажи за колко часа нагласи будилника?
Той отвърна на целувката й.
— За два след полунощ.
Григс леко почука на вратата на съседната стая в хотел „Абат де Сиснерос“. Хенгст отвори. Беше облечен в черно, също като Григс.
Хенгст видя, че колегата му носи тактическия си сак.
— Това пък за какво ти е? — попита той.
— Не искам да го оставям в стаята.
Хенгст сви рамене на това обяснение.
— Откъде си сигурен, че ще тръгнат да ровят тази нощ?
— Отникъде. Но може и да го направят.
Двамата се промъкнаха през осветения от луната площад и заеха позиция на стотина метра от входа на спалното зад някакъв сервизен микробус. Григс отвори сака и извади снайперистката си карабина.
— Какво правиш? — прошепна Хенгст.
— Спокойно, просто ще използвам оптичния мерник.
— Защо трябва да ти вярвам?
— Защото съм ти шеф.